Томас Харис - Мълчанието на агнетата

— Какво е то?

— Бъфало Бил живее в двуетажна къща — каза доктор Лектър и изгаси светлината в килията си.

Повече не пожела да отговаря.

Кларис Старлинг се облегна на масата за зарове в казиното на ФБР и се опита да се съсредоточи в лекцията по пране на пари чрез хазарта. Бяха изминали трийсет и шест часа, откак балтиморската полиция взе нейните показания (продиктувани на машинописка, която пишеше с два пръста и палеше цигара от цигара — „Отвори прозореца, миличка, ако ти пречи пушекът“) и я освободи, като не пропусна да и напомни, че убийството не е федерално престъпление. Телевизионните новини по всички канали показала в неделя вечерта сблъсъка и с оператора и тя беше убедена, че здравата е загазила. И при всичкото това напрежение — нито дума от Крофорд или от балтиморския офис на ФБР. Все едно, че е изхвърлила доклада си в клозета и е пуснала водата.

Казиното беше съвсем малко и се помещаваше в обикновена каравана, където бе действало, преди ФБР да го спипа и да го инсталира в академията си като учебно пособие. Тясната стая беше претъпкана с полицаи от най различни отдели. Кларис вежливо отказа на двама рейнджъри от Тексас и един детектив от лондонския Скотланд ярд да и отстъпят мястото си.

Другите от нейния клас бяха в сградата на Академията и търсеха човешки косми из мокета, взет от стая в истински мотел, където бе извършено сексуално престъпление, или снемаха отпечатъци от пръсти в „средностатистическа банка“. Старлинг беше прекарала толкова много часове в подобни упражнения като студентка по съдебна медицина, че сега я пратиха на тази лекция от програмата за гостуващи блюстители на закона.

Взе да се пита дали няма и друга причина за това нейно отлъчване от колегите и — може би преди да ти теглят шута, те изолират от останалите?

Облакъти се на линията за хвърляне на зарове и се опита да съсредоточи вниманието си върху прането на пари чрез хазарта. Но всъщност си мислеше за това колко Федералното бюро мрази да вижда агентите си по телевизията, освен по време на официални пресконференции.

Доктор Лектър беше манна небесна за масмедиите и Балтиморската полиция с радост снесе на репортерите името на Старлинг. И тя се гледаше по новините на всички канали — отново и отново. Ето я „Старлинг от ФБР“ в Балтимор, удряща с дръжката на крика по вратата на гаража, докато операторът се опитва да се пъхне отдолу. А ето „Федералния агент Старлинг“, извръщаща се рязко към помощник-оператора, стиснала дръжката в ръка.

Станцията M5 обяви, че ще даде под съд „Старлинг от ФБР“ и цялото Федерално бюро за нанесени щети, защото очите на оператора се напълнили с прах и ръжда, когато тя ударила по вратата.

Джонета Джонсън направи материал, излъчен от всички телевизионни станции в страната, в което твърдеше, че Старлинг е намерила отрязаната глава посредством сътрудничество с една личност, която властите недвусмислено наричат… „чудовище“. WPIK несъмнено разполагаха със свой източник в болницата на доктор Чилтън. НЕВЕСТАТА НА ФРАНКЕНЩАЙН!!! крещеше „Национален сплетник“ от рафтовете на супермаркетите.

От страна на ФБР нямаше официално становище, но Старлинг беше убедена, че из коридорите и канцелариите на Бюрото коментари не липсват.

На закуска един от колегите и който имаше навика да се облива сутрин с афтършейв „Кану“, нарече Старлинг „Мелвин Путкис“ — глупава игра на думи върху името на Мелвин Първис, най-прочутия агент на Хувър от трийсетте години. Това, което чу по свой адрес от Ардилия Мап, го накара да пребледнее и да напусне столовата, без да опита закуската си.

А сега Старлинг беше в онова особено състояние на духа, когато нищо вече не можеше да я изненада. Цяло денонощие се намираше в нещо като водолазен костюм, увиснала в безкрая насред звънтяща тишина. И реши да се защитава, ако и бъде предоставена тази възможност.

Лекторът завъртя колелото на рулетката, докато говореше, но така и не пусна топчето. Като го гледаше, Кларис изведнъж се усъмни дали тоя човек някога в живота си е пускал топчето. Той мърмореше нещо:

— Кларис Старлинг.

Защо ли казва „Кларис Старлинг“? Та това съм аз!

— Да? — рече тя.

Лекторът посочи с глава вратата. Ето, моментът дойде. Докато се извръщаше, усети как собствената и съдба се изплъзва изпод краката и. На прага обаче стоеше инструкторът и по стрелба Бригъм и я търсеше с поглед. Щом я зърна, я повика с пръст.

За миг помисли, че я изхвърлят, само че за това не биха пратили Бригъм.