Томас Харис - Мълчанието на агнетата

Не беше установена реална взаимовръзка между местата, откъдето Бъфало Бил отвличаше жените, и местата, където изхвърляше труповете им.

В онези случаи, когато телата бяха открити достатъчно бързо и беше възможно да се установи моментът на смъртта, полицията бе успяла да научи още нещо — Бил ги оставяше известно време живи. Жертвите бяха намерили смъртта си седмица до десет дни след датата на отвличането. Това означаваше, че той има къде да ги държи, къде да върши делото си, необезпокояван от никого. Значи не беше скитник. Беше паяк, със своя собствена паяжина-капан. Някъде.

Това именно ужаси обществеността повече от всичко друго — фактът, че ги държи живи седмица или дори повече, знаейки, че ще ги убие.

Две от жертвите бяха обесени, три — застреляни. Нямаше следи от изнасилване или физическа гавра преди смъртта. Данните от аутопсиите не говореха за „особено генитално обезобразяване“, макар че патолозите подчертаваха — при по-разложените трупове то е невъзможно да се установи. Всички жертви бяха голи. В два от случаите край пътя, недалеч от домовете на жертвите, бяха открити части от дрехите, срязани отзад като на покойници.

Старлинг успя да се пребори с фотографиите. Във физическо отношение труповете, извадени от вода, са може би най-неприятната гледка. Те предизвикват и най-силно състрадание, какъвто е случаят с жертвите, убити извън своя дом. Непристойностите, на които са изложени, както от страна на природата, така и на случайните погледи, събуждат гняв у човека, ако работата му допуска да изпитва такива чувства.

Много пъти при убийства, извършени между четири стени, се намират доказателства за някои неприятни навици на жертвата, за бити съпруги или малтретирани деца, и всички те по някакъв начин нашепват, че жертвата си го е търсела и често наистина е било така.

Но никой не може да си е търсел това, което се виждаше на снимките. Те дори не носеха собствената си кожа, бяха изхвърлени на някой набоклучен бряг сред разлят мазут, празни шишета и кесии от сандвичи — част от мизерията на нашето всекидневие. Онези, които бяха намерени в студено време, до голяма степен бяха съхранили лицата си. Старлинг знаеше, че зъбите им не са оголени, от болка, а поради хранителните навици на костенурки и риби. Бъфало Бил обелваше телата, но в повечето случаи не закачаше крайниците.

Нямаше да е така трудно да ги гледа, мислеше Старлинг, ако в кабината не беше толкова горещо, ако проклетият самолет не се накланяше тъй гадно — защото едната му перка загребваше въздуха по-добре от другата — и ако слънцето не напичаше издрасканите прозорци и не предизвикваше у нея пулсации като при главобол.

Може да бъде заловен. Старлинг се вкопчи в тази мисъл, докато седеше в непрекъснато смаляващата се самолетна кабина със скут, изпълнен с ужасяваща информация. Тя можеше да помогне за залавянето му. И тогава ще приберат тази лепкава папка с гладки корици в чекмеджето и ще врътнат ключа.

Втренчи се в тила на Крофорд. Подходяща компания за младо момиче, решило да сложи край на престъпленията на Бъфало Бил. Крофорд беше организирал залавянето на трима масови убийци. Макар и не без жертви. Уил Греъм, най-способната хрътка, ловувала с Крофорд, легенда в Академията, сега бе жалък пияница във Флорида и казваха, че лицето му представлява страшна гледка.

Може би Крофорд усети, че го е зяпнала в тила. Измъкна се от мястото си. Пилотът докосна някакво устройство, докато Крофорд сядаше до нея и закопчаваше предпазния колан. Когато си свали слънчевите очила и вместо тях сложи другите, бифокалните, тя отново имаше насреща си познат човек.

Докато той отместваше поглед от лицето и към доклада и пак към лицето и, нещо премина през взора му, но също тъй бързо изчезна. Някой по-красноречив от него би се издал, че я съжалява.

— Умирам от жега. Не ти ли е горещо? — попита. — Боби, ще пукнем тук от горещина! — провикна се към пилота.

Боби нагласи нещо и в кабината нахлу прохлада. От влагата се образуваха няколко снежинки и кацнаха в косата на Старлинг.

И тогава тя видя Джак Крофорд-ловеца, с очи като ясен зимен ден. Той отвори папката и посочи подробна карта на централните и източните щати. Местата, където бяха открити труповете бяха отбелязани с точки, безразборни като съзвездието Орион.

Крофорд извади писалка от джобчето си и нанесе нова точка — тяхната цел.

— Реката Елк, на десет километра от 79-а магистрала — поясни той. — Този път извадихме късмет. Тялото се е закачило за рибарска мрежа, хвърлена в реката. Изглежда, не е престояло дълго във водата. В момента я превозват до административния център Потър. Искам много бързо да разбера коя е, за да търсим очевидци на отвличането. Отпечатъците веднага ще бъдат вкарани в компютрите на цялата страна. — Крофорд наклони глава, за да я погледне през долната част на бифокалните стъкла. — Джими Прайс ми каза, че умееш да вземаш отпечатъци от трупове, престояли във вода.