Томас Харис - Мълчанието на агнетата

Тя стъпи върху глезена на оператора и се обърна с лице към помощника му. Ръчката на крика висеше в ръката и. Не я вдигна. И слава богу. И бездруго изглеждаше ужасно по телевизията.

Полумракът сякаш подсилваше миризмите в отделението за буйствуващи луди. Телевизорът в коридора, пуснат без звук, проектира сянката на Старлинг върху решетката на клетката, обитавана от доктор Лектър.

Тя не виждаше нищо в тъмнината, царяща зад решетките, но не и се искаше да моли санитаря да запали още лампи, които се командваха от неговата стая. Цялото отделение незабавно щеше да се окъпе в светлина, а тя много добре знаеше, че балтиморската полиция часове наред беше осветявала доктор Лектър и с крясъци му бе задавала въпроси. Той беше отказал да разговаря с тях. Вместо това свил хартиено пиле в японския стил оригами, което кълвяло, когато натискал опашката му. Старшият полицай, изваден от кожата си, беше смачкал пилето в пепелника, преди да пусне Старлинг да влезе при доктора.

— Доктор Лектър…

Тя чу собственото си дишане, чу дишане и от дъното на коридора, но от килията на Мигс дишане не се чуваше. Килията на Мигс бе необятно пуста. Усещаше нейната тишина като въздушно течение. Старлинг знаеше, че Лектър я наблюдава от дъното на мрака. Минаха две минути. Краката и кръстът я боляха от борбата с вратата на гаража, дрехите и лепнеха от влага. Седна по турски на пода върху якето си, възможно по-далече от решетките, и извади мократа си разчорлена коса над яката, зад да не се опира във врата и.

На телевизионния екран зад гърба и ръкомахаше проповедник евангелист.

— Доктор Лектър, и двамата знаем за какво става дума. Полицията е убедена, че на мен ще кажете нещо.

Мълчание. В дъното на коридора някой си свирукаше шотландски мотив.

След пет минути тя отново се обади:

— Много странно усещане изпитах, когато влязох там. Някой ден бих искала да поговоря с вас за това.

Тя подскочи, когато подносът за храна се изтърколи от килията на Лектър. Вътре имаше чист сгънат пешкир. Не беше усетила никакво движение.

Погледна пешкира и с чувство за пропадане в бездна го взе и започна да бърше косите си.

— Благодаря.

— Защо не ме питате за Бъфало Бил?

Гласът му идваше отблизо, на нейната височина. Изглежда, и той бе седнал на пода.

— Знаете ли нещо за него?

— Може и да знам, но трябва да се запозная с делото.

— Не се занимавам с него.

— И този случай ще ви отнемат, след като ви изцедят до капка.

— Знам.

— Можете да изискате досието по случая Бъфало Бил. Докладите и снимките. Искам да ги видя.

Не се и съмнявам.

— Доктор Лектър, вие сте в дъното на всичко това. Затова моля ви — кажете ми нещо за човека в пакарда.

— Нима сте открили цял човек? Странно. Аз видях само глава. Откъде според вас се е взело останалото?

— Добре. Чия е главата?

— А вие какво можете да ми кажете?

— Разполагам само с предварителни сведения. Мъж, бял, около двайсет и седем годишен зъбите му са работени както в Америка, така и в Европа. Кой е той?

— Любовникът на Распай. Распай Нечистоплътната Флейта.

— Какви са обстоятелствата? Как е умрял?

— Да не би да заобикаляме главния въпрос, госпожице федерален агент?

— Не. Ще го задам по-късно.

— Ще ви спестя време тогава. Не съм го убил аз, а Распай. Той си падаше по моряците. Този беше скандинавец, казваше се Клаус. Распай не е споменавал в мое присъствие фамилното му име.

Гласът на доктор Лектър се чуваше от още по-ниско. Старлинг реши, че е легнал на пода.

— Клаус слязъл на брега в Сан Диего от шведски кораб. Распай беше там за летния семестър — преподаваше в местната консерватория. Беше се побъркал по този младеж. Шведът веднага разбрал, че му е излязъл късметът, и напуснал кораба. Купиха си някаква отвратителна каравана и припкаха голи като нимфи из горите. Распай ми каза, че шведът му изневерил, и той го удушил.

— Распай ли ви го каза?

— Да. На дивана в психоаналитичния ми кабинет. Според мен лъжеше. Винаги обичаше да разкрасява фактите. Много му се искаше да изглежда опасен и романтичен. Шведът вероятно е умрял от най-банална еротична асфиксия. Распай беше прекалено слаботелесен и мекушав, за да го удуши. Забелязахте ли колко грижливо е срязана главата под челюстта? Вероятно за да не се виждат следите от въжето.

— Да, разбирам…

— Мечтите на Распай за щастие били погубени. Пъхнал главата на Клаус в една пътническа чанта и се върнал на източното крайбрежие.