Томас Харис - Мълчанието на агнетата

И през всмукването Старлинг чу в мрака задавящия се нечовешки глас на господин Гъм, който изграчи:

— Приятно… ли… е… да… си толкова… хубава?

И още звуци. Изхъркване, гъргорене и свистенето спря.

Старлинг познаваше и тези звуци. Беше ги чувала вече — в болницата, когато умря баща и.

Напипа ръба на масата и се изправи. Тръгна напред пипнешком, към писъците на Катрин, намери стълбите и се изкачи нагоре в мрака.

Всичко сякаш и отнемаше много време. В чекмеджето в кухнята намери свещ. С нейна помощ откри кутията с бушоните до стълбите и се стресна, когато всичко светна. За да стигне до кутията и да отвърти главния бушон, той е трябвало да напусне мазето през друг изход и да се е спуснал сетне зад гърба и.

Старлинг трябваше да се убеди категорично, че той е мъртъв. Изчака очите и да се приспособят към светлината, преди да се върне в работната стая. При това крайно предпазливо. Зърна босите му крака, стърчащи изпод масата. Не изпусна от поглед ръката, лежаща до пистолета, докато не срита оръжието надалече. Очите му бяха отворени. Беше мъртъв, прострелян в дясната част на гърдите, легнал върху собствената си сгъстила се кръв. Беше облякъл някои от своите дрехи от гардероба и тя не бе в състояние да го гледа дълго.

Отиде при мивката, сложи „Магнума“ на дъската за отцеждане, пусна студената вода и избърса лице с мокрите си ръце. Кръв нямаше. Нощни пеперуди се удряха в мрежата, прикриваща крушката. Трябваше да прескочи трупа, за да вдигне „Питона“. Надвеси се над кладенеца и каза:

— Катрин, той е мъртъв. Нищо не може да ти стори вече. Ще се кача горе, за да повикам…

— Не! Извади ме оттук! ИЗВАДИ МЕ ОТТУК! ИЗВАДИ МЕ ОТТУК!

— Виж сега. Той е мъртъв. Ето пистолета му. Виждаш ли го? Ще повикам полицията и пожарната. Страх ме е сама да те вадя, може да паднеш. Щом ги извикам, веднага се връщам и ще чакаме заедно. Съгласна ли си? Добре. Накарай това куче да млъкне.

Местният екип на телевизията пристигна веднага след пожарната, като изпревари полицията на Белведиър. Шефът на пожарникарите, раздразнен от заслепяващите прожектори, изгони екипа обратно нагоре по стълбите вън от мазето, докато инсталираше тръбната рамка за измъкването на Катрин. Нямаше доверие на куката на господин Гъм, забита в тавана. Един пожарникар се спусна и настани Катрин в спасителното столче. Тя излезе, уловила здраво кученцето. То беше, с нея и в линейката.

В болницата обаче категорично отказаха да го пуснат. Никакви кучета. Наредиха на един пожарникар да го закара в приют за животни, но той го взе със себе си у дома.

Около петдесет души посрещнаха на Националното летище във Вашингтон нощния полет от Кълъмбъс, Охайо. Повечето чакаха роднини и имаха недоспал, намусен вид, а ризите им стърчаха изпод якетата.

Ардилия Мап зърна над главите на тълпата слизащата от самолета Старлинг. Видът и беше смачкан, под очите си имаше тъмни петна, а по бузите — черни точици барут. Старлинг я забеляза и двете се прегърнаха.

— Имаш ли нещо на багаж? — попита Мап.

Старлинг поклати глава.

— Тогава да се прибираме. Джеф ни чака отвън с микробуса.

Джак Крофорд също ги чакаше. Колата му беше паркирана зад микробуса, на едно от местата, определени за лимузини. Цяла нощ беше бдял заедно с роднините на Бела.

— Аз… — започна той. — Сама знаеш какво си свършила. Вкара победния гол, момичето ми. — Докосна бузата и. — Това какво е?

— От барута. Лекарят каза, че ще изчезне от само себе си след ден-два. Забрани ми да го човъркам.

Крофорд я сграбчи внезапно, притисна я за миг до себе си — само за миг, после я пусна и я целуна по челото.

— Знаеш каква работа си свършила — повтори. — А сега се прибирай и си отспи. Утре ще говорим.

Новият микробус за следене беше комфортен, изчислен за продължително дебнене. Старлинг и Мап се разположиха в удобните кресла отзад.

Без Джак Крофорд до себе си, Джеф натисна педала на газта и тримата се понесоха бързо към Куонтико.

Старлинг пътуваше със затворени очи. След три-четири километра Мап докосна коляното и. Беше отворила две шишета кока-кола. Подаде едната на Кларис и извади от чантата си малка бутилка бърбън.

Отпиха от шишетата и ги допълниха с бърбън. После пъхнаха палци в гърлата на бутилките и добре раздрусаха съдържанието, а пяната изстреляха в устите си.

— Аххх — въздъхна с облекчение Кларис.

— Внимавайте да не го разсипете по мокета — предупреди Джеф.

— Спокойно, Джеф — каза Мап и додаде тихичко, само към Кларис: — Да беше го видяла, като ме чакаше пред магазина за алкохолни напитки. Все едно, че гълташе костилки от праскови. — Тя изчака уискито да подействува и Кларис да потъне по-дълбоко в креслото, за да попита: — Как си, Старлинг?