Томас Харис - Мълчанието на агнетата

— Господин Гъб… Господин Гъм, вие сте арестуван. Искам бавно да излезете навън.

Вместо това той излезе от стаята. Ако беше посегнал към джоба си, ако се беше пресегнал назад, ако беше зърнала някакво оръжие, щеше да стреля. А той просто излезе от стаята.

Чу го как слиза бързо по стълбите към мазето. Заобиколи масата, отиде и тя при вратата на горната площадка. От него нямаше и следа, стълбите бяха ярко осветени и безлюдни. Капан. Щеше да е чудна мишена.

Откъм мазето се чу тънък писък, като прозрачен резен диня.

Не и харесваха стълбите, не и харесваха стълбите…

Катрин Мартин отново изпищя. Сигурно я убиваше. Старлинг заслиза все пак, с една ръка на перилата, другата протегната напред с пистолета, точно под зрителното поле, глава и ръка се извъртяха едновременно, когато се опита да държи в обсега си и двете врати в дъното на стълбите.

Светлините бяха ярки, тя не можеше да мине през едната врата, без да обърне гръб на другата. Трябва да го сториш бързо, наляво към писъците. Покрит с пясък под, кладенец, бързо обръщане към вратата, очи широко разтворени, както никога досега. Единственото прикритие бе зад самия кладенец, с две ръце на пистолета, изопнати напред, леко напрежение върху спусъка, бързо заобикаляне на кладенеца. Отзад нямаше никой.

Лек вик се издигна като пушек над отвора. Сега пък джавкане на куче. Приближи се до кладенеца, без да откъсва поглед от вратата, стигна до ръба, надникна долу. Зърна момичето, отново извърна очи към вратата, пак надолу, произнесе думите, които я бяха учили да казва за успокояване на заложника:

— ФБР! Вие сте в безопасност.

— Глупости, безопасност! Той има пистолет! Извадете ме оттук! ИЗВАДЕТЕ МЕ!

— Ще ви извадя. Сега тихо. Помогнете ми. Мълчете, за да чувам. Накарайте кучето да млъкне.

Напрегната зад кладенеца, покриваща с пистолета вратата, с думкащо сърце, дъхът и вдигаше прах от камъка. Не можеше да остави Катрин Мартин и да хукне за помощ, след като не знаеше къде е Гъм. Придвижи се до вратата и се прикри зад рамката. Сега виждаше донякъде стълбището и част от вътрешността на работната стая.

Трябваше или да открие Гъм, или да се увери, че е избягал, или да вземе Катрин със себе си. Това бяха възможностите.

Бърз поглед през рамо, за да огледа стаята с кладенеца.

— Катрин! Стълба има ли?

— Не знам. Дойдох на себе си тук долу. Пускаше ми кофа на въже.

Върху гвоздей, закован за една от гредите на вратата, висеше ръчна лебедка.

— Катрин, трябва да потърся нещо, с което да те измъкна. Можеш ли да ходиш?

— Да. Не ме оставяй!

— Ще трябва да изляза за малко.

— Кучко мръсна, не ме оставяй, майка ми ще те размаже на пихтия…

— Млъкни, Катрин! Искам да мълчиш, за да мога да чувам. За да се спасиш, трябва да мълчиш, разбираш ли? — И додаде по-силно: — Подкреплението ще пристигне всеки момент, така че спокойно. Няма да те оставим.

Той трябва да има въже. Къде ли е? Иди го търси. С едно мятане Старлинг стигна стълбите, оттам — вратата на работната стая. Вратите са най-опасното място. Бързо вътре, назад и напред покрай най-близката стена, за да вижда цялата стая. Познати форми плуваха из стъклените контейнери, но тя бе прекалено напрегната, за да се стресне. Бързо през стаята, покрай контейнерите, мивките, клетката. Наоколо се разлетяха големи пеперуди. Не им обърна внимание.

Приближи се до коридора отвъд, грейнал в ярка светлина. Хладилникът зад гърба и се включи и тя се извъртя рязко в поза за стрелба, с палец, стегнат около спусъка. Отслаби натиска. Напред към коридора. Никакво надничане. Главата и пистолетът едновременно, но ниско. Коридорът беше празен. В дъното ателието се къпеше в светлини. Бързо покрай стената, покрай затворена врата, към вратата на ателието. Стаята — цялата в бяло и в светло дърво. Трудна за овладяване откъм вратата. Трябва да се увери, че всеки манекен е манекен, всяко отражение — манекен. Единственото движение в огледалата си ти.

Огромният гардероб зееше празен. Крайната врата — отворена към мрака, към подземието отвъд. Наоколо нямаше нито въже, нито стълба. Никакви светлини извън ателието. Затвори врата към тъмната част на мазето, подпря дръжката със стол и придърпа една шевна машина. Ако можеше да е сигурна, че той не е в тази част на мазето, би рискувала да се качи догоре да потърси телефон.

Обратно в коридора, при единствената врата, която подмина. Иди от другата страна, срещу пантите. Отваряш рязко с едно движение. Вратата се отметна назад, зад нея — никой. Стара неизползувана баня. Вътре въже, куки, люлка за повдигане на товар. Да измъкне Катрин или да търси телефон? Няма начин Катрин да бъде застреляна случайно на дъното на кладенеца. Но убият ли Старлинг, и с Катрин е свършено.