Томас Харис - Мълчанието на агнетата

— А как се става агент на ФБР?

— Първо трябва да изкараш колеж, Стейси.

— Че откъде такива пари?

— Е, отпускат и стипендии. Искаш ли да ти изпратя информация?

— Да. Знаете ли какво си помислих ей-сега? Фредерика така се радваше, когато ме назначиха тук. Направо не беше на себе си — никога не бе работила в канцелария и мислеше, че това е върхът. Това! Картонени папки и лигави песни по радиоуредбата през целия божи ден. За нея това беше върховно постижение. Какво е разбирала тя, глупавата ми дунда!

Сълзи наводниха очите на Стейси Хубка. Тя ги отвори широко и отметна глава, за да не и размажат грима.

— Ще ми напишеш ли списъка?

— По-добре на моето бюро, на компютъра. Ще имам нужда от тефтерчето с адресите и други неща.

И тя излезе с вдигната нагоре глава, като се ориентираше по тавана.

Телефонът привличаше Старлинг като магнит. В мига, в който Стейси затвори вратата, тя се обади във Вашингтон за сметка на Бюрото, за да чуе дали има нещо ново.

В същия този миг двайсет и четири местен пътнически самолет започна да се снижава над южния край на Мичиганското езеро и да кръжи, в дълга парабола над Калъмет Сити, щата Илинойс.

Дванайсетте мъже от Отряда за спасяване на заложници усетиха снижаването в стомасите си. Тук таме можеха да се забележат няколко преднамерено небрежни дълги прозевки.

Джоел Рандъл, командирът на отряда, седнал най-отпред в пътническия салон, свали слушалките от главата си и погледна бележките си, преди да заговори. Той беше убеден, че предвожда най-добрия отряд със специално предназначение в света, и нищо чудно да беше прав. По някои от момчетата му никога не бе стреляно, но доколкото показваха симулациите на бойна обстановка, всички бяха каймакът на най-доброто.

Рандъл бе прекарал немалка част от времето си прав в самолетните пътеки и сега без никакво напрежение пазеше равновесие по време на неравномерното спускане.

— Господа, долу превозът ни ще бъде осигурен от цивилни момчета на Администрацията за борба с наркотрафика. Те разполагат с камионетка на цветарски магазин и друга на градската канализация. Така че Върнън и Еди да се преоблекат веднага цивилно. И да помните, че ако се наложи да мятаме зашеметяващи гранати, лицата ви няма да са защитени.

Върнън и Еди, които първи щяха да се приближат до вратата на къщата, щяха да носят тънка предпазна броня под цивилните си дрехи. Останалите щяха да бъдат скрити от главата до петите зад щит, непроницаем за куршумите.

— Боби, да не забравиш да сложиш в двете камионетки по един от нашите предаватели, че иначе пак ще сговним работата с АБН.

Администрацията за борба с наркотрафика (АБН) използува при акции предаватели на UHF за разлика от Федералното бюро, чиито предаватели са на VHF. По тази причина в миналото бяха станали няколко недоразумения по време на съвместни операции.

Бяха екипирани за всякаква евентуалност през деня или нощта: за преминаване през стени имаха най-доброто алпийско снаряжение, за подслушване разполагаха с последната дума на техниката, за нощно виждане имаха специални очила. Пушките с приспособления за стрелба на тъмно приличаха в издутите си калъфи на духови инструменти.

Предстоеше деликатна хирургическа операция и това си личеше по въоръжението.

Колесниците паднаха и отрядът се приготви за слизане.

Пристигна съобщение за Рандъл и той закри с ръка микрофона, за да каже на момчетата:

— Адресите са сведени до два. Ние поемаме по-вероятния, а чикагският отряд потегля към другия.

Летището беше „Лансинг Мюнисипал“, най-близкото до Калъмет, в югоизточния край на Чикаго. Самолетът веднага бе приет. Пилотът спря доста рязко редом с две бездействуващи машини в най-отдалечения от терминала край на пистата.

Бързи поздрави до цветарската камионетка. Командирът на АБН връчи на Рандъл огромен букет. Това бе всъщност шесткилограмов чук за разбиване на входни врати, с увита в станиол глава и скрепени към дръжката цветя и зеленина.

— Може да ти се наложи да го връчиш — каза той. — Добре дошли в Чикаго.

Късно следобед господин Гъм беше готов да започва.

С несекващи сълзи в очите той гледа видеозаписа отново и отново, и отново. На малкия екран мама се изкатерваше на водната пързалка и пляс! — право в басейна, пляс! — в басейна. Сълзите пречеха на Джейм Гъм да вижда, сякаш и той самият беше в басейна.

Пълната с топла вода грейка бълбукаше на корема му също както стомахчето на Съкровището, когато лягаше там.