Томас Харис - Мълчанието на агнетата

— Дадено.

— А сега чуй. Последно, защото ме чака работа. Ако го гепим в Калъмет Сити, да си на линия точно в осем сутринта в Куонтико, с лъснати обувки. Джак ще дойде да свидетелства в твоя полза пред комисията, също и Бригъм, инструкторът ти по стрелба. Ще ги молят да те оставят. От опит глава не боли.

— Джери, още нещо, последно. Фредерика Бимел е купувала дрехи „Хера“. Те се продават в магазини за пълни жени. Катрин Мартин също има такива дрехи, така че и това може да се окаже следа. Нищо чудно той да следи тези магазини и така да намира жертвите си. Може да се разпита в Мемфис, Ейкрън и други места, откъдето са момичетата.

— Ясно. Горе главата.

Старлинг излезе в разхвърляния двор в Белведиър, щата Охайо, на цели шестстотин километра от събитията в Чикаго. Студеният въздух приятно охлади лицето и. Стисна палци и пожела щастие на Отряда за спасяване на заложници. В същото време брадичката и притреперваше. Какво става, по дяволите! И какво толкова можеше да стори, ако беше открила нещо ценно? Щеше да вика на помощ полицията, Клийвландския офис на ФБР и Специалния отряд в Кълъмбъс.

Важното беше да се спаси младата жена, щерка на шибаната сенаторка Мартин, да се спасят следващите момичета, само това беше важно. А кой ще го направи, няма значение.

„Ако не успеят, ако намерят там нещо страшно… Моля те, господи, нека поне заловят Бъфа… Джейм Гъм или Джон Грант или както се нарича това чудовище.“ И все пак, да си толкова близо, почти да го докосваш с ръка, да ти хрумне прекрасна идея, макар и с един ден закъснение, и да се окажеш на стотици километри от залавянето, изхвърлена от училище… Боли. Старлинг от доста време подозираше, че късметът на шотландския и род е пресъхнал още преди двеста години. Така обаче мислят класическите неудачници и тя няма да се поддаде…

Ако го хванат благодарение на данните, които тя набави чрез доктор Лектър, това би трябвало да и помогне пред Департамента на правосъдието. Ще трябва да помисли по този въпрос. Притесненията за бъдещата и кариера я сърбяха като липсващ крайник.

Каквото и да се случеше обаче, хрумването и по повод шивашките умения на Бъфало Бил беше не по-малко ценно от всичко останало. Щеше да черпи сили от тази мисъл. Беше открила източник на храброст в спомените за майка си и баща си. Беше спечелила и запазила доверието на Крофорд. Това бяха ценни неща, които щеше да пази в своя собствена кутия от пури.

Нейна работа, неин дълг бе да мисли за Фредерика и по какъв начин Гъм се е добрал до нея. За да се даде под съд Бъфало Бил, ще са необходими множество факти и доказателства.

Мисли за Фредерика, Старлинг! Фредерика, заседнала на това бунище през целия си млад живот. Къде би търсила тя изход? Да не би копнежите и да са били съзвучни с тези на Бъфало Бил? Да не би това да ги е събрало? Ужасна мисъл, но… може би той е проявил разбиране към нея, основано на собствения му опит, може би дори и е съчувствувал, което не му е попречило да се почерпи с нейната кожа.

Старлинг застана до ръба на водата.

Всяко място има своя миг, своя ъгъл и светлинно насищане, когато изглежда най-добре. Ако си заседнал на това място, научаваш кога е този миг и го очакваш. Следобедните часове бяха вероятно най-приятните край река Ликинг на гърба на улица „Фел“. По това време ли се е отдавала на мечтания младата Фредерика Бимел? Слабото слънце предизвикваше достатъчно водни изпарения, за да се замъгли донякъде гледката на старите хладилници и готварски печки, захвърлени до тръстиката на ръба на водата. Североизточният вятър, духащ срещу светлината, накланяше камъшитовите главици към слънцето.

От бараката на господин Бимел до реката бе прокарана бяла полиетиленова тръба. Тя избълбука, от нея шурна еднократно кървава вода и оцвети стария сняг. Бимел излезе навън. Панталоните му отпред бяха изплескани с кръв, а в ръката си държеше найлонов плик с някакви сиво-розови парчета.

— Гургулици — каза той. — Яли ли сте гургулици?

— Не — отвърна Старлинг и пак се обърна към реката. — Яла съм гълъби. Господин Бимел, Фредерика познаваше ли някой от Калъмет Сити или Чикаго?

Той сви рамене и поклати глава.

— Знаете ли дали е била в Чикаго?

— Как така „знаете ли“? Да не мислите, че дъщеря ми ще отиде чак в Чикаго, без да разбера? Та тя и до Кълъмбъс не е ходила, без да ме предупреди.

— А познаваше ли мъже, които шият? Шивачи или тапицери?

— Тя на всички шиеше. Много я биваше — също като майка и. Но за мъже не знам. Шиеше за жени, за един магазин.