Джоан Харис - Спи, бледа сестро

Не чувах какво се говори в стаята, но когато очите ми свикнаха с червеникавата светлина, успях да различа чертите на Хенри и на момичето с него.

Ефи?

Присвих очи, за да виждам по-добре, и се намръщих.

— Това не е Ефи — неволно произнесох на глас и чух как Фани се изкиска до мен. Отново надникнах, като се мъчех да открия някаква прилика.

Определено не беше Ефи. О, имаше известна прилика, нещо повърхностно във фигурата и очертанията на лицето, но това момиче беше по-младо и с по-тъмна коса. На измамната светлина косата й можеше да бъде с всеки нюанс между черното и кестенявото, но изглеждаше по-гъста от тази на Ефи. Очите също бяха по-тъмни, с тежък грим, веждите бяха дебели и черни. Но най-съществената разлика беше в начина, по който момичето се движеше: то притежаваше змийски плавното изящество на екзотична танцьорка, предизвикателните маниери на родена куртизанка. Ефи беше непохватна, търсеща, страстна, а това момиче бе уверено, грациозно във всяко движение, но хладно, със съвършено, почти мъчително самообладание.

И точно когато в гневно облекчение се готвех да се нахвърля върху Фани с нови упреци, аз видях, че всъщност това наистина е Ефи, но Ефи в светлина, в каквато никога не бях виждал. В първия миг се изпълних с възхищение — и с нещо по-примитивно. Пожелах това момиче, тази мургава циганка. Пожелах я може би дори повече, отколкото желаех парите на Хенри… поне това е единственото обяснение, което мога да дам за факта, че още същата вечер не сложих край на този опасен маскарад.

Когато Хенри най-после си тръгна, Фани влезе при Ефи в гостната и я заведе в стаята си, за да й помогне да се преоблече. Там аз видях целия арсенал от хитрини, с помощта на които бяха създали лицето на име Марта: гримове, пудри, бои и мазила, които Фани започна да сваля с най-различни кремове и лосиони. После тя изми косата на Ефи с бистра миризлива течност за сваляне на боята и я изплакна с чиста вода.

През цялото време Ефи седеше пасивна, незаинтересована от забележките и дори похвалите ми за блестящото й представяне, а когато всички следи от дегизирането й бяха чаличени, тя изпадна в състояние на тежък полусън, сякаш беше упоена, и почти не реагираше, щом я заговорех. Поглеждах Фани и се питах дали Марта всъщност не е нейно творение, родено от някой силен афродизиак. Питах се — и не за пръв път — какво цели Фани.

В три часа сутринта най-после можех да изпратя Ефи до дома й. Тя дълго си суши косата пред камината, преди Фани да обяви, че вече можем да тръгваме, и аз помня как ги наблюдавах: Ефи, сложила глава в скута на Фани, която разресва влажната й коса с дълги плавни движения, а самата Ефи несъзнателно ги повтаря, галейки котките в краката си. Останах поразен от приликата в симетрията на позите и в спокойствието на лицата — бяха като сестри, като любовници. Аз бях изключен — със сигурност неволно, но бях изключен, и макар че не бях влюбен в Ефи, изпитах нещо като смут и гняв. Бях така унесен в мислите си, че когато Фани най-после заговори, аз се сепнах виновно.

— А сега, мила моя — тихо каза тя, — е време за събуждане. Хайде, събуди се.

Ефи, която, доколкото можех да съдя, не беше заспала, се размърда и леко вдигна глава.

— Ш-шт, да, знам, че си уморена, но трябва да се прибираш. Помниш ли?

Ефи издаде слаб звук на пробуждане или протест.

— Хайде, Ефи. Скоро пак ще дойдеш.

Тя вдигна глава и щом ме видя, объркването на лицето й се смени с усмивка, по-жива от поведението й през цялата вечер.

— Моуз! — възкликна Ефи, сякаш не бях седял до нея половината нощ. — О, Моуз!

И ако щете вярвайте, тутакси скочи и обви ръце около врата ми.

Бях готов да й отвърна със саркастична забележка, но в този миг забелязах върховното задоволство, изписано на лицето на Фани, и реших да си замълча. Нещо се мътеше във вещерската й глава и аз не бях такъв глупак, че да не го забележа. Опасна жена е тази Фани Милър: запомнете го, в случай че някога я срещнете.

Та, както казах, трябваше да заведа Ефи у дома, преди слугите да са се събудили: косата й вече бе почти суха, тя беше облякла предишната си рокля и пелерината. Изглеждаше развеселена, макар да не говореше за събитията, които бях наблюдавал в гостната. Във файтона се осмелих да й задам въпроса направо, но тя ме погледна със странно недоумение.

— Питай Марта — каза лаконично и не обели дума повече.

Аз се въздържах и не й отвърнах. Предположих, че знае, че съм я наблюдавал, и изпитва известно неудобство да говори за това. Реших, че е естествено. Не, по-добре беше да говоря с Фани: тя беше човекът, който дърпаше конците. Ефи бе само инструмент в ръцете й. Вече беше късно, но след като оставих Ефи пред вратата й, аз отново се върнах на „Крук Стрийт“.