Джоан Харис - Спи, бледа сестро

— Здравей, мила моя — каза тя и ме взе за ръката, за да ме въведе в гостната. — Как си?

Аз зарових глава в зеления сатенен ръкав на роклята й, за да се опомня.

— О, Фани — прошепнах, — прегърни ме за малко. Толкова ме е страх. Дори не знам какво търся тук.

— Ш-шт… — тя ме придърпа към себе си и ме прегърна с една ръка. Аз усетих мириса на тютюн, кехлибар и сапун по кожата й: странно успокояваща смесица, която по някакъв начин ми напомни за Моуз. — Довери ми се, мила моя — тихо каза Фани. — Прави каквото ти казвам и ще бъдеш в безопасност. Не се доверявай на никого другиго. Сега може и да не разбираш какво става, но, повярвай ми, аз разбирам. Хенри Честър направи достатъчно — няма да му позволя да те нарани отново. Ще ти дам възможност да отмъстиш.

Аз почти не я слушах: стигаше ми да чувствам силната й ръка на раменете си и върху косата си. Затворих очи и за пръв път от много дни почувствах, че мога да заспя, без да се страхувам от сънищата си.

— Къде е Моуз? — попитах сънено. — Каза, че ще дойде. Къде е?

— По-късно — увери ме Фани. — Ще дойде, обещавам. Ето, поседни за малко.

Тя ме побутна леко, но настоятелно, аз отворих очи и видях малък диван пред камината. С чувство на благодарност се отпуснах на възглавниците.

— Благодаря ти, Фани — казах. — Толкова съм… уморена.

— Изпий това — предложи тя и ми подаде малка чаша, пълна с топла сладка течност с аромат на ванилия и къпини. Аз я изпих и почувствах как по треперещото ми тяло се разлива приятна топлина.

— Браво, момичето ми. А сега си почини.

Усмихнах се и оставих погледа си лениво да блуждае из малката гостна. Стаята беше тясна, цялата в нюанси на червеното, мебелирана със същия ориенталски разкош като останалата част от къщата. На пода имаше хубав персийски килим, по стените висяха ветрила и маски, а китайски параван скриваше до половината светлината от камината. Мебелите бяха от кедър и палисандрово дърво, тапицериите — в синкавочервено и пурпурно. Мегера и Алекто лежаха на рогозка пред паравана, а на масата стоеше ваза от цветно стъкло с червени рози в нея. Когато поднесох ръце към лицето си, видях, че по някакво чудо и аз съм се сляла с обстановката: кожата ми бе придобила сияйния нюанс на пламъците, на светлината от лампата косата ми имаше цвят на слънчев залез. Преливах от топлина и радост от живота. Почти несъзнателно поех втора чаша с пунша на Фани и почувствах как нова енергия се стича на тънка огнена струйка по гърлото ми. Главата ми се изпълни с внезапна натрапчива яснота.

— Чувствам се много по-добре, Фани — казах аз с по-силен глас. — Моля те, кажи ми какво ще правим.

Тя кимна, седна до мен на дивана и полите й изшумоляха. Двете котки веднага дойдоха при нея, започнаха да трият меките си муцуни в ръцете й и да мъркат. Тя им заговори, като ги наричаше с имената им.

— Как е Тиси? — попита изведнъж. — Добре ли се грижи за теб?

— Да — отвърнах аз с усмивка. — Нощем спи на леглото ми и ми прави компания, когато съм сама. Хенри я мрази, но не ме интересува.

— Добре — за миг пищните устни на Фани се свиха почти злобно и тя се загледа в котките с напрегнато, строго ожесточение. Стори ми се, че съвсем забрави за присъствието ми.

— Фани!

— Какво, мила моя? — усмивката й се върна, лицето й стана невъзмутимо като преди. Започнах да се съмнявам, че изобщо съм видяла някаква промяна.

— Какво да правя, когато дойде Хенри? Да се скрия ли, както каза Моуз?

Фани поклати глава.

— Не, мила, няма да се криеш. Само ще ми се довериш, като не забравяш, че те обичам и че няма да позволя на никого да те нарани. Но трябва да бъдеш смела и да правиш точно каквото ти казвам. Ще го направиш ли?

Аз кимнах.

— Добре. Тогава не задавай въпроси. Обещаваш ли?

— Обещавам.

За миг погледът ми се откъсна от нея, привлечен от нещо в стаята — нещо, което приличаше на балони. Стъписах се, неволно се втренчих в предмета и усетих как пръстите на Фани се стягат — съвсем леко — около ръката ми.

— Какво е това?

Нямаше балони. Само кръгло петно в далечния ъгъл на стаята, близо до вратата.

— Ш-шт, мила моя… — замърмори Фани утешително. — Не се бой. Тук си в безопасност.

— Стори ми се, че видях… — думите ми тежаха, всяка сричка беше безформена маса, която си проправяше път през разлагащата се тъкан на изтощението ми. — Балони. Какво… какво търсят балони…?

— Ш-шт… Затвори очи. Точно така. Ш-шт… Така. Спи, момичето ми. Спи. Днес е рожденият ти ден и ще има балони. Обещавам.