Джоан Харис - Спи, бледа сестро

„Скъпи ми Моуз,

Трябва да те видя възможно най-скоро, намирам се в отчайващо положение. Хенри не ме пуска да излизам от къщата и заплашва, че ще повика доктора, ако не се подчиня. Трябва да избягам, но няма къде да отида. Моля те, мини, докато Хенри е на работа. Трябва да ми помогнеш. Обичам те.

След като прочетох непринуденото й послание, не изпитах особена радост. По почерка й личеше, че го е написала в състояние на силно вълнение, но не помислих, че е нещо сериозно. Знаех колко лесно Ефи може да изпадне в истерия и тъй като не съм сър Галахад, не обърнах внимание на писмото.

Не се извинявам: не мога да тичам при всяка жена, която ме повика, особено ако е нещастна; предпочитам да оставя приказките за принцове и принцеси на хора като Хенри Честър. Приказки, в които красивият принц спасява принцесата, винаги като че ли завършват със сватба — и в краткото писмо на Ефи аз долових неминуема заплаха. Затова не му обърнах внимание. Казах си, че това е най-доброто, което мога да направя, бързо да приключа връзката, да я оставя с мечтите й и скоро тя ще си намери друг мъж, на когото да възложи надеждите си. Аз бях достатъчно привързан към нея, за да се погрижа от мен да не излезе нищо, което да предизвика скандал.

Скандал. Това се казва идея.

Бях толкова погълнат от мисли за Ефи, че за миг бях забравил личните си финансови проблеми. В краткия си пристъп на филантропия бях пропуснал да забележа възможността, която ми се натрапваше, бляскава и ясна като слънцето… и която наистина можеше да разреши проблемите ми, а и тези на Ефи. През винената мъгла умът ми започна бързо да пресмята.

Не го наричайте изнудване: това е толкова грозна дума. Наречете го творческо капиталовложение, ако желаете. Аз не обичах Хенри Честър. Ако той беше достатъчно глупав да предпочита проститутки пред красивата си жена, значи можеше да плати за тази си привилегия. Хенри имаше куп пари, докато аз нямах никакви. Той беше затънал до уши в скрупулите си, а аз нямах и такива. Бог беше на негова страна — какво повече би могъл да иска?

Извадих писмото на Ефи от кошчето за боклук и замислено разгладих смачкания лист. Никак не ми харесваше да я лъжа, но засега бях готов да играя по свирката й.

Взех молив, подострих го и бързо й написах бележка. После се облякох и взех файтон до „Крук Стрийт“. Имах чувството, че Фани с готовност ще ми помогне, ако я помоля за това.

Знаех, че ще дойде: алчността и егоизмът бяха най-силните и най-добрите му качества и аз бях сигурна, че няма да ме разочарова. Ако не дойдеше, предполагам, че рано или късно щях да му внуша тази идея, но много по-добре беше той сам да ми я предложи. Цяла вечер ме омайва с чара си, без да подозира, че целите ни са еднакви. Каза, че има нужда от мен, за да подготви малка скандална сцена, която ще разори Хенри, ако се разчуе. Изложбата му в Академията, бракът му, положението му в църквата — всичко ще рухне, ако дори само намек за тайните похождения на благочестивия господин Честър достигне до ушите на когото трябва. А, разбира се, трябваше да помислим и за Ефи: по всичко личеше, че Хенри я заплашва с лудница, ако не му се подчинява. Достатъчно беше тя да му разкаже какво знае за него и той щеше да престане да я заплашва.

Моуз не пропусна да изтъкне, че и други биха извлекли полза от заговора: Ефи щеше да се освободи от тиранията, а той щеше да получи скромна сума, от която така се нуждае (съвсем скромна, той не е алчен), колкото до мен… Е, тук го хванах натясно. Моуз не можеше да проумее защо отказвам пари: дали привързаността ми към Ефи е достатъчен мотив за мен? Дали по някаква причина имам зъб на добрия стар Хенри? Виждах, че умира от любопитство да научи, но му се изсмях и нищо не му казах. Той беше прекалено хитър и безскрупулен, за да му се доверя, а и никога не би ми повярвал.

— Не, не, Моуз — повтарях аз усмихната. — Нищо няма да ти кажа. Ако щеш, наречи го неприязън или просто женско лукавство. Впрочем Ефи е добро момиче и никак не ми е приятно да я гледам нещастна заради онзи лицемер. Какъв е планът ти?

Моуз се ухили.

— Ще ми кажеш кога очакваш Хенри в дома си — обясни той. — Ще ми уредиш да го видя в компанията на някое момиче. По-нататък трябва само да напиша едно хубаво писмо с цитати, описания и обещание да разкрия подробности на всички заинтересовани лица, ако Хенри не плати колкото и когато му кажа, и колкото пъти пожелая. И без какъвто и да било риск за нас.

Аз се намръщих.

— Но как всичко това ще помогне на Ефи? — попитах. — Дотук виждам как ще помогне на теб, но за да се съглася на подобен план, трябва да съм сигурна, че Ефи ще остане доволна. Предполагам, че би могъл да пишеш и на нея… — подхвърлих накрая.