Джоан Харис - Спи, бледа сестро

Фани прегърна замаяната Ефи през кръста и се обърна към полицая, който определено изглеждаше озадачен.

— Господин полицай — отсече тя, — може би трябва да ви помолим да изпълните служебния си дълг и да разпръснете тази… тълпа, за да не тревожи повече дъщеря ми.

Полицаят се двоумеше: виждах как се бори с колебанието и подозренията си, как се мъчи да запази самообладание, готов да отстъпи пред по-силния характер.

— Е? — нетърпеливо го подкани Фани. — Трябва ли да търпим любопитството на тези вулгарни зяпачи? Дъщеря ми да не е експонат от изложба, та да я разглеждат така? — обзета от справедлив гняв, тя се обърна към тълпата. — Махайте се! — заповяда Фани. — Хайде, разотивайте се! Казах: разотивайте се!

Много от хората в края на групата неловко се размърдаха и се отдалечиха, само господинът с военната осанка не помръдна от мястото си.

— Настоявам да получа обяснение… — започна той.

Фани сложи ръце на кръста и пристъпи напред.

— Вижте сега… — тя направи още една крачка напред. Лицата им почти се докоснаха. Фани тихо зашушука нещо на господина.

Той подскочи като ужилен и побърза да се отдалечи, като спря само да погледне през рамо към Фани с изражение на почти суеверна тревога. Когато се върна при нас, на лицето й се мъдреше най-безоблачната усмивка.

— Така се правят тези неща, господин полицай — каза тя, но тъй като полицаят остана видимо неудовлетворен, добави: — Дъщеря ми е много чувствителна, господин полицай, и най-слабото вълнение й се отразява зле. Бях предупредила зет си да не я води на панаира, но той не се вслуша в съвета ми. И понеже изобщо не знае как да се държи с дама в нейното състояние…

— А, какво? — смотолеви полицаят.

— Да. Дъщеря ми чака дете — мило обясни Фани.

Полицаят се изчерви и надраска нещо безсмислено в бележника си. Като се мъчеше да запази достойнство, той се обърна към Ефи.

— Много се извинявам, госпожо — каза. — Просто изпълнявах задълженията си. Тази дама ви е майка, така ли?

Ефи кимна.

— А господинът е ваш съпруг?

Разбира се.

— Имате ли нещо против да запиша името ви, моля?

Ефи едва забележимо трепна. Аз го забелязах, но не мисля, че полицаят видя, защото тя бързо се опомни.

— Марта — каза и добави с по-уверен глас: — Марта — обърна се усмихната към Фани, прегърна я през кръста и изведнъж по необяснима причина се разсмя.

С Фани Милър се познавахме от години и аз я уважавах както никоя друга жена. Беше с десет години по-възрастна от мен, с тежка, солидна хубост, остър като бръснач ум и по мъжки непреклонна амбиция. И тя като мен оцеляваше сама в живота: майка й била селско момиче, превърнато в проститутка на Хеймаркет и от тринайсетгодишна възраст Фани също започнала да се занимава с най-древната професия. Четири години по-късно майка й починала и тя останала сама, готова да се бори с нокти и зъби срещу света, в който била попаднала. Била твърдо решена да се издигне и в следващите няколко години се научила да чете и пише, да пребърква джобове и да отключва врати, да напада с бръснач и с юмруци, да забърква отвари и отрови, да говори като дама, макар че така и не успяла да се отърве от заваленото произношение на майчиния си селски диалект, и да пие като мъж. Но най-вече се научила да презира мъжете, да открива слабостите им и да ги обръща в своя полза, в резултат на което скоро престанала да продава себе си и започнала да продава другите.

Фани печелела парите си по десетина различни начина, както почтени, така и непочтени: пеене във водевил, предсказване на бъдещето в пътуващ панаир, продажба на измислени отвари срещу ревматизъм, изнудване, кражби, измами. Когато я срещнах, тя вече държеше свой публичен дом, в който имаше десетина момичета. Всичките бяха хубави, но никоя не можеше да се мери с Фани. Тя беше висока почти колкото мен, със силни закръглени ръце, широки рамене и пищни извивки, освободени от всякакви корсети и банели. Имаше светли кехлибарени очи като на котка и гъста медночервена коса, която носеше прибрана на сложно оплетен възел на тила. Но Фани не беше за продан на никаква цена. Аз глупаво упорствах — вярвах, че всяка жена си има цена — и тя настръхна срещу мен точно като котка, нахвърли ми се с бръснач в ръце и нарочно не ме уцели с половин инч. Беше бърза — изобщо не я бях видял да вади бръснача — и още помня как ме погледна, когато с рязко движение го затвори и го прибра в полата си. Каза:

— Харесваш ми, Моуз. Наистина. Но ако още веднъж се самозабравиш, ще ти нарежа лицето. Разбра ли? — и гласът й дори не трепна, сърцето й не се разтуптя.