— Вече не сте на ред. Какво ще правите с мен?
— Ти си избягал затворник и ще бъдеш върнат на Бит О’Хевън, за да изтърпиш присъдата си.
— Наистина ли? — неискрено се усмихнах аз. — Сега с удоволствие ще отговоря на въпроса ви, само че съвсем съм забравил името на капитана. Ще ме подложите ли на мъчения?
— Недей да играеш игрички, Джим. Здраво си я загазил. Окажи ни съдействие и аз ще направя каквото мога за теб.
— Добре. Ще си спомня името, вие ще ме оставите на неутрална планета и ще бъдем квит.
— Невъзможно. Всичко е документирано и аз служа на закона. Трябва да те върна на Бит О’Хевън.
— Благодаря. Току-що получих временна амнезия. Преди да си тръгнете, бихте ли ми казали какво ще стане на Спиовенте?
Той се отпусна на стола си, без никакво намерение да си тръгва.
— Първото нещо, което ще се случи, е прекратяването на ужасната намеса на Лъстиг. Бяхме принудени да я допуснем от Междугалактическата асоциация по приложна социоикономика. Успяха да съберат достатъчно средства, за да реализират някои от теориите си. Финансираха ги много планети и за нас беше по-лесно да ги оставим сами да се провалят, отколкото да правим опити да ги спрем.
— И сега те са се провалили?
— Окончателно. Отведохме всички от планетата и те с радост си тръгнаха. Едно е да развиваш политически и икономически теории. Да ги прилагаш към суровата действителност обаче, може да се окаже ужасно изживяване. Правено е в миналото — и винаги с ужасни резултати. Вече не са ни известни подробности, потънали са в мъглата на времето, но някога е съществувала една безумна доктрина, наречена „монетаризъм“, за която се смята, че е унищожила цели култури, цели планети. Сега пропадна поредният експеримент, така че ще се намесят специалисти и ще направят онова, което трябваше да се направи още от самото начало.
— Инвазия?
— Гледал си прекалено много тривизия. Войната е забранена и ти би трябвало да го знаеш. Разполагаме с хора, които ще работят в настоящото общество на Спиовенте. Навярно с онзи капо Димонте, тъй като той току-що удвои територията си. Ще му помагат и ще го насърчават да увеличава мощта си, да завладява все повече територии.
— И да убива все повече хора!
— Не, ние ще се погрижим за това. Съвсем скоро няма да е в състояние да управлява без подкрепа и нашите бюрократи са готови да му помогнат. Централизирано управление…
— Създаване на съдебна система, данъци, знам принципа. Говорите точно като Лъстиг.
— Не съвсем. Нашите методи са доказани и наистина действат. За едно поколение, или най-много за две, Спиовенте ще бъде приета в семейството на цивилизованите планети.
— Поздравления. А сега, моля, оставете ме сам, за да мога да помисля за бъдещото си затворничество.
— Все още ли не искаш да ми кажеш името на онзи капитан? Може би продължава да превозва контрабандно оръжие и ти ще си отговорен за смъртта на още повече хора.
Прав беше. Бях ли отговорен и за клането в двора на крепостта? Нападението бе моя идея. Но Димонте щеше да атакува така или иначе и щеше да има още повече убити. Не бе толкова лесно да поема отговорността. Капитан Варод трябва да беше прочел мислите ми.
— Чувстваш ли се отговорен? — попита той.
Добър въпрос. Наистина проницателен тип.
— Да, чувствам се. Вярвам в живота и в неговата святост. Не вярвам в убийството. Всеки от нас има само един живот и не искам да съм отговорен за отнемането на живота на когото и да е. Смятам, че съм допуснал някои грешки, и се надявам да съм извлякъл поука от тях. Името на контрабандиста е капитан Га…
— Гарт — прекъсна ме той. — Известен ни е и ние го следим. Това е било последното му пътуване.
Мислите ми бясно се завъртяха.
— Щом сте знаели, защо ме питахте през цялото време?
— Заради теб, Джим, само заради самия теб. Казах ти, че нашата работа е да възстановяваме. Ти взе важно решение и вярвам, че това ще те направи по-добра личност. Желая ти късмет. — Той се изправи и се приготви да излезе.
— Много благодаря. Ще си спомням думите ви, докато разбивам камъни в кариерата.
Той застана на отворената врата и ми се усмихна.
— Занимавам се с правосъдие в много широк мащаб. Пък и всъщност не вярвам в затвора само заради един провалил се банков обир. Предопределен си за по-добри неща. Ето защо те връщам в затвора. Ще бъдеш прехвърлен на друг кораб на друга планета, където ще бъдеш заключен, докато той пристигне.
Капитанът излезе, после за миг се обърна назад.
Читать дальше