Хари Харисън - Стоманения плъх

— Какво ще кажете за скоростта на това нещо? С каква скорост сте свикнали?

— Скорост ли? Искаш да кажеш колко бързо се движи ли? Това е превъзходна машина и е по-бърза даже от моята собствена.

— Още не сте видели нищо, капо. Първо — обърнете внимание на това.

Изключих звука и парата и той разбиращо кимна.

— Намалил си огъня и сега тя не се движи.

— Точно обратното. Просто я накарах да млъкне и никой не може да чуе приближаването й. Готова е за потегляне и наистина ще потегли. След като ми отговорите на един въпрос. Ако тази кола принадлежеше на враг и се появеше тук, войниците, ви щяха ли да имат време да вдигнат моста, преди да мине по него?

Той подигравателно изсумтя.

— За какъв глупак ме взимаш, та да ми задаваш такива въпроси? Преди колата да успее да изпълзи по пътя, мостът може да се вдигне и да се спусне неколкократно.

— Наистина ли? В такъв случай дръжте се и гледайте какво може да направи това сладурче.

Натиснах газта и машината се понесе напред в почти пълна тишина. Чуваше се бръмченето на двигателя, гумите шумоляха по гладките камъни. Все по-бързо към портата, която със застрашителна скорост растеше пред нас. Застаналите там стражи се хвърлиха настрани точно навреме, а ние с трясък се блъснахме в грубите дъски на поправения дървен мост, отскочихме и прелетяхме през портата.

И с вибриране спряхме в крепостта. Капото седеше задъхан с разширени очи, после се опита да извади сабята си.

— Убиец! Ти се опита да ме убиеш, но не успя…

— Чуйте, капо, това беше демонстрация. Показах ви просто как ще прекарам вас и войниците ви през портата на крепостта на капо Докия. Точно през отворената порта в двора, където ще можете да убивате, плячкосвате, измъчвате, осакатявате, унищожавате…

Това привлече вниманието му. Сабята се плъзна обратно в ножницата и погледът му се зарея, докато мечтаеше за чудесата, които му бях изредил.

— Точно така — рече той, бързо премигна и се върна в действителността. — Идеята ти е интересна, войнико, и аз искам да чуя повече за нея. На бутилка вино, защото това беше нещо, което не съм преживявал никога досега.

— Покорно приемам. Но нека първо скрия колата, за да не я види никой. Нападението ще успее само ако е абсолютно изненадващо.

— Тук си прав. Остави я в плевника и аз ще наредя пред него да застанат стражи.

Виното, което ми предложи, бе доста по-добро от киселяка, който пиеха войниците, и аз с удоволствие отпивах от него. Но не прекалено много, защото ако играта продължеше според плана, главата ми трябваше да е ясна. Трябваше да измисля основателни за него причини и да го убедя незабавно да скъса с бойните си планове. Защото ако не действахме бързо, щеше да се появи проф. Лъстиг със своите газови бомби. Бях сигурен, че кражбата на колата му го бе направила извънредно нещастен. А в района, в който можеше да е скрита, нямаше толкова много крепости. Беше време за действие. Преместих един от топовете по въображаемата редица и заговорих:

— Крепостта на ужасния капо Докия е на не повече от пет часа ход оттук — нали така?

— Пет часа или четири часа ускорен марш.

— Добре. Сега помислете за това. Той ви е нападнал, докато бяхте другаде с по-голямата част от армията си. Войниците му са нанесли огромни щети на моста и на самата крепост. Преди да решите да отвърнете на атаката, трябва да поправите моста и навярно да наемете още войници. Така че, когато тръгнете на следващия поход, отсъствието ви да не може да се използва от никого. Прав ли съм?

Той отпи от виното и ме погледна над ръба на чашата.

— Да, по дяволите, предполагам, че си прав. Благоразумие, моите офицери винаги ми препоръчват благоразумие, когато поискам да обезглавя онова създание, да го изкормя, да го одера жив…

— И ще го направите, наистина, очаква ви прекрасно бъдеще. И за разлика от другите ви съветници, аз не ви препоръчвам предпазливост. Смятам, че онзи зъл демон в човешки образ трябва да бъде нападнат, и то веднага!

Това му хареса и видях, че докато му обяснявах плана си, вниманието му не се отклоняваше от мен.

— Оставете тази крепост тук точно така, както си е, и вземете всичките си хора. Ако нещата вървят според плановете, войската ви ще се върне много преди някой изобщо да разбере, че сме я напускали. Тръгваме в полунощ, безшумни като отмъстителни духове, и на разсъмване стигаме до мястото, където ще се скрием, колкото може по-близо до крепостта на капо Докия. Мястото ми е известно. Когато на зазоряване мостът се спусне, ще използвам новата ви машина, за да се погрижа да остане отворен. Войската ви атакува, превзема с изненада крепостта и битката е спечелена. Веднага щом завладеете замъка, можете да пратите значителна част от хората си обратно тук.