Хари Харисън - Стоманения плъх

Застанах до мястото, където се бях отклонил от пътя. Имах точно толкова време, колкото да загреба шепа пръст и да я размажа по лицето си. В този момент първата фалшива парна кола с дрънчене се появи иззад завоя.

Когато излязох на пътя и посочих с ръка, те намалиха скорост.

— Зави нататък! — извиках аз.

Шофьорът и въоръженият мъж до него се обърнаха да погледнат към полето и забелязаха следите. Машината спря на място.

— Прегази право през водата и продължи нататък през нивата. Приятел ли ви е?

Беше настъпил мигът на истината. Той се проточваше все повече и повече, когато се появи и втората кола и спря до първата. Ами ако започнеха да ме разпитват, или пък се вгледаха по-отблизо в мен? Исках да избягам, но ако го направех, щях да се издам.

— След него! — извика някой и шофьорът завъртя волана, навлизайки в полето.

Скрих се обратно сред дърветата и с огромен интерес започнах да наблюдавам. Бе красива гледка. Почувствах се горд от себе си. Да, наистина, не се срамувам да го призная. Когато художникът сътворява шедьовър, той го знае и не се опитва да омаловажи значението му с фалшива скромност.

А това беше шедьовър. Първата кола задрънча надолу през нивата, като се друсаше и подскачаше, след което със страхотен плясък се вряза във водата. Движеше се толкова бързо, че преди да успее да спре, задните й колела нагазиха в потока. И започна бавно да потъва в меката кал чак до главините.

Последваха множество крясъци и ругатни. И което ми хареса най-много — някой изрови верига и свърза двете коли. Превъзходно. Втората машина завъртя колела и заора пръстта дотогава, докато цялата не потъна в кал. Изръкоплясках с възхита и закрачих назад към собствената си кола.

Не трябваше да го правя, зная. Но има моменти, в които човек просто не е в състояние да устои на желанието да демонстрира превъзходството си. Седнах, закопчах предпазния си колан, включих двигателя, предпазливо раздвижих грамадата напред-назад, докато не я обърнах в обратната посока. После се понесох нататък по пътя.

И докато подминавах отбивката, силно дръпнах въжето на свирката. Тя високо изпищя и преследвачите ми обърнаха глави към мен. Махнах им с ръка и се усмихнах. После навлязох сред дърветата и прекрасната гледка изчезна.

Това беше победно пътуване. Смеех се гласно, пеех и радостно надувах свирката. Когато първоначалният ми ентусиазъм поутихна, преместих царицата на въображаемата ми шахматна дъска и се замислих какво да правя сега. Свистенето на пара и тракането на машинарията ме разсейваше. Започнах да разглеждам пулта за управление, докато открих копче, с което се изключваха специалните ефекти. Парата кипеше при желание, а звуците бяха просто запис. Изключих ги и спокойно продължих към крепостта на капо Димонте. Когато пристигнах, беше късен следобед, но плановете ми вече бяха съвършено готови.

Излязох иззад последния завой и поех по пътя над езерото, като предварително бях включил парата и звуковите ефекти на пълна мощност. Бавно напредвах към портата, така че стражите да ме разпознаят. Те отчасти бяха поправили подвижния мост, който бе вдигнат много преди да стигна до него, и когато спрях пред пропастта, подозрително надзърнаха към мен.

— Не стреляйте! Приятел съм! — извиках аз. — Член на войската ви и близък съратник на капо Димонте. Веднага пратете да го повикат, защото знам, че иска да види новата си парна кола.

Наистина искаше. Веднага щом спуснаха моста, той мина по него и погледна нагоре към мен.

— Откъде взе това? — попита капото.

— Откраднах го. Качете се при мен и ще ви покажа някои интересни нещица.

— Къде е сънотворният газ? — попита той, докато се качваше по стълбичката.

— Не съм си правил труд да го търся. С тази машина разработих още по-добър и по-безопасен план. Това не е обикновена парна кола, както, надявам се, вече сте забелязали. Това е нов, подобрен модел с някои интересни добавки, които ще привлекат вниманието ви…

— Идиот такъв! За какво говориш? — Той дръпна сабята си нагоре от ножницата, после я върна на място. Какъв бързо възпламеним характер!

— Ще ви демонстрирам, капо, тъй като едно действие говори повече от хиляда думи. Освен това предлагам да седнете тук и да си сложите колана, както съм направил аз. Гарантирам ви, че демонстрацията ще ви впечатли.

Ако все още не беше впечатлен, поне изгаряше от любопитство. Той закопча колана и аз се върнах на заден ход на отсрещния бряг на езерото. Карах бавно и бях включил хриптенето и тракането. Спрях колата и се обърнах към него.