Хенри Хагард - Тя

— Много години изучавах този език — отговорих аз. — На този език говорят в Египет и в други страни!

— И сега ли говорят на него в Египет? Фараоните царуват ли още там? А Персите?

— Персите напуснаха Египет преди две хиляди години. След тях го владееха римляните; и много други народи са царували по бреговете на Нил, докато настъпи времето на тяхното падение!

— А Гърция? — каза тя. — Съществували Гърция? Аз обичах гърците. Те са хубави като ясен ден и умни, но жестоки и вероломни!

— Да — казах аз. — Гърция съществува, съществуват и гърците. Но днешните гърци не приличат на древните; днешна Гърция служи за присмех е сравнение с предишната богата Гърция!

— Така! А евреите все още ли са в Йерусалим? Съществува ли построеният от мъдрия, крал храм? На кой Бог се кланят сега? Дошъл ли е Месия, за когото гръмогласно пророкуваха? Той ли управлява сега тяхната земя?

— Юдеите бяха разбити и напуснаха страната си; останките от този велик народ се пръснаха и бившият Йерусалим вече не съществува. А построеният от Ирод храм…

— Ирод ли! — прекъсна ме тя. — Аз не познавам това име… Говори!

— Римляните го изгориха и римските орли са летели над неговите развалини. Юдея вече е пустиня!

— Така… Тия римляни са били велик народ и са вървели право към своята гибел.

— Soliiudinem faciunt, pacem appetant — добавих аз.

— Та ти можеш да говориш и латински — каза Аеша с удивление. — Колко странно звучи този език в ушите ми след толкова години. Струва ми се, че се срещам с учен мъж, ръцете на когото са съумели да задържат водата на мъдростта! Знаеш ли гръцки?

— Да, кралице, и еврейски, но вече е излишно. Сега тия езици са мъртви!

Аеша радостно плесна ръце.

— Вярно, макар да си безобразно дърво, раждаш плодове на мъдрост, о, Холи! — произнесе Аеша. — Но разкажи ми за тия юдеи, които аз мразех, защото ме наричаха „езичница“. Дошъл ли е техният Месия?

— Техният Месия дойде — отговорих аз, — но Той бе беден; те не Го искаха такъв, оскърбяваха Го и се подиграха с Него, и после Го разпънаха на кръста. Неговите дела и думите Му са вечно живо, защото Той е бил Синът Божий, и сега управлява света!

— Ах, тия жестокосърдечни вълци! — каза тя. — Поклонници на суетата, жадни сребролюбци! Като сега виждам техните мрачни лица!… И тъй, те не познали Месия, нали? Вярвам ви. И Той е бил Син на Вечния Дух и е дошъл без великолепие и без величие, нали? А те, този избран народ на Оногова, когото те наричаха Йехова, този съд на египетските богове Ваала и Астарта — този алчен народ, жаден за богатства и власт, не е признал своя Месия, защото Той е бил беден и скромен. И сега са се пръснали по цялата земя, нали?!… Да, да, спомням си, за това говореха пророците. Нека! Тия юдеи разбиха сърцето ми, гледаха ме с лоши очи и когато поисках да ги науча на мъдрост, техните белобради лицемери и равини внушиха на народа да ме убие пред вратата на храма! Погледни този белег, който е останал от тогава! — С внезапно движение, тя отметна тюла и ми показа белег, който се чернееше върху млечнобялата й кожа.

Изплашен, отскочих назад.

— Прости ми, кралице — казах аз. — Нищо не разбирам. Две хиляди години са изминали откакто Исус е бил разпнат на Голгота. Как си могла да учиш евреите на философия, преди Неговото идване на земята? Ти си жена, а не дух! Може ли една жена да живее две хиляди години? Защо се подиграваш с мен, кралице?

Тя се отдръпна и аз почувствах острието на погледа й, който проникна в сърцето ми.

— О, човече! — произнесе тихо и спокойно. — Това е тайна, която ти не знаеш! Защо мислиш, че всичко, което живее умира? Нищо и никога не умира! Смъртта не съществува, съществува само превъплътяване! Погледни — и тя посочи изваяните изображения, — шест хиляди години откакто една велика раса е загинала от страшна болест… Но тая раса живее и може би сега душите на нейните представители са тук, при нас! — Тя се озърна. — Понякога ми се струва, че ги виждам!

— Да, но за света те са умрели завинаги!

— Не, само за известно време; те са се прераждали отново и отново… Аз, Аеша — така се наричам, чужденецо, — ти казвам, че очаквам прераждането на моя любим и зная, че той ще дойде тук, при мен!… А ти знай, че аз съм всемогъща и моята хубост превъзхожда хубостта на Елена, която са възпели поетите; моята мъдрост надминава Соломоновата; аз зная тайните на земята; мога да устроя всичко за своя полза; кажи ми, чужденецо, защо стоя тук, при тия варвари, които са по-лоши и от животните?

— Не зная! — отговорих скромно аз.