Хенри Хагард - Тя

— Лъжеш се — възрази тя. — Не е мимолетна! Моята хубост няма да изчезне докато съм жива… Безразсъдни човече, ще изпълня желанието ти, но не се сърди, ако страстта помрачи разсъдъка ти! Мъжът, който ме види никога няма да ме забрави! Дори от диваците крия лицето си. Пази се!

— Хайде, не го усуквай! — възразих, след като любопитството ми преодоля страха.

„Тя“ повдигна белите си изящни ръце и бавно, много бавно се докосна до косата си. Внезапно дългото було, покриващо лицето падна на пода и пред мен се появи дивна царствена фигура в прозрачно бяло облекло, под което прозираха съблазнителни форми. Краката бяха в сандали, закопчани със златни токи. Никога не бях виждал толкова съвършени стъпала. Бялата й дреха бе пристегната в кръста с двуглава златна змия, а прекрасните гърди сияеха със снежна белота.

Дръпнах се назад с поразени сетива.

Случвало ми се е да слушам за небесна хубост, но тя не бе такава. От хубостта на Аеша не струеше чистота и невинност. „Тя“ бе хубост на злото, не знаех как бих могъл да я нарека, защото тя не може да се опише. Не се е родил човек, който би могъл да стори това!

Великолепни дълбоки черни очи, изваяно лице, с изящни класически черти, благородно, чисто чело и разкошна коса — ето всичко, което мога да опиша. Но смайващата хубост на Аеша не се състоеше само в прекрасното лице, а в необикновеното величие, в царствената грациозност, в божествения отпечатък на могъщество върху цялата фигура. Никога не бих предполагал, че може да съществува такава възвишена и мрачна хубост! Това беше лице на жена, не по-възрастна от тридесет, в разцвета на силите и на зрялата хубост, с печат от преживени страсти и страдания. Дори прелестната усмивка, която понякога се плъзгаше по ъглите на устните, не можеше да заглади сянката на греха и скръбта.

Вклещен от нейната магнетична сила, аз се захласнах в необикновените й очи и почувствувах как електрически ток минава през тялото ми и ме парализира.

„Тя“ се засмя и ми кимна с кокетност, достойна за самата Венера.

— Безразсъдни човече! — каза тя. — Изпълних желанието ти, но бъди предпазлив, за да не загинеш като Актеон. Аз съм богиня, Холи!

— Ослепен съм от хубостта ти, кралице! — измънках, като закрих с ръка очите си.

— Хубост — светкавица, Холи! Смайва и убива!

„Тя“ отново ми кимна и се засмя.

Забелязах през пръстите си, че лицето й се промени. Големите очи бяха вперени с израз на ужас.

— Човече! — каза тя със съскане и с отметната назад глава, сякаш се готвеше да се хвърли върху жертвата си. — Човече! Откъде взе този скарабей? Говори или кълна се в Духа на Живота, ще те сразя! — Направи крачка към мен и в очите й блесна зловещ огън. Обхванат от ужас, паднах пред нея, бъбрейки нещо несвързано.

— Успокой се — каза, като отново заговори с предишния си мек глас. — Уплаших те! Прости ми! Понякога в гнева си, неволно злоупотребявам със силата си! Ти беше близо до смъртта… Но, кажи ми, откъде имаш този скарабей?

— Намерих я — избъбрих глуповато, тъй като в този миг съвсем забравих, че намерих пръстена в стаята на Лео.

— Странно — каза Аеша с видимо вълнение. — Същият скарабей 5 5 Един учен египтолог, комуто показах този хубав скарабей, ми каза, че никога не бил виждал подобна. Мисля, че този скарабей е играл важна роля в трагичната история на принцеса Аменатрес и на нейния възлюбен, жрецът на Изида, Каликрат. имаше на шията на моя любим! — и тя се разциври като най-обикновена жена. — Може би прилича на онзи — продължи тя. — Скарабеят, която съм виждала не беше в пръстен. Сега си върви, Холи, и се постарай да забравиш, че си видял хубостта на Аеша!

Като се извърна от мен, тя се тръшна в леглото и скри лицето си във възглавничките. Не помня как съм излязъл от покоите на кралицата и съм се дотътрил до стаята си.

Часът беше около десет вечерта; аз се тръшнах в постелята и се постарах да събера мислите си, да анализирам всичко, което чух и видях. Но колкото повече мислех, толкова по-малко разбирах. Пиян ли съм бил, луд, или съм бълнувал? Възможно ли е аз, човек положителен, в най-общия смисъл, имащ известни познания в науките, напълно недоверчив съм всевъзможните фокуси, които в Европа се наричат „свръхестествени явления“, да допусна, че в течение на няколко минути, съм разговарял с жена, родена преди 2000 години! Мистификация ли бе това или нещо друго? Какви бяха тия фигури, които видях в съда? Какво да мисля за тая удивителна, поразяваща хубост?