Хенри Хагард - Тя

— От какво се уплаши, чужденецо? — повтори нежният глас, звучащ като музика и пронизващ до самото сърце. — Нима съм толкова страшна, че мога да уплаша един мъж? Тогава мъжете са се променили много.

С леко и кокетно движения, та ся обърна, желаеше да покаже цялата си хубост и разкошните си черни коси, стигащи обутите в сандали нозе.

— Твоята хубост ме срази, кралице! — отговорих скромно, като не знаех какво друго да кажа; дочух как старият Биллали, който лежеше на пода, избърбори: добре, моя Маймуно, добре!

— Знам, мъжете умеят да ласкаят! — отговори тя със смях, който звънна като сребърно звънче. — Уплаши се, чужденецо, защото погледът ми е проникнал в сърцето ти, но понеже съм жена, прощавам ти лъжата. Сега ми отговори как попаднахте в тая страна — в страната на пещерите, на блатата и на сенките на смъртта? Защо дойдохте тук? Как решихте да поверите живота си в ръцете на Хийя, или на „ Тя , на която всичко се подчинява“? Как си научил моя език? Той е старинен език — сладкозвучно дете на някогашна Сирия… Какво става в света? Аз живея в пещерите, сред мъртвите и нищо не зная за хората; живея, чужденецо, със спомените, а тия спомени лежат в гроб, изкопан от собствените ми ръце!

Чудният й глас трепна; съгледа фигурата на Биллали и си спомни за него.

— Ти ли си, старче? Кажи ми как се случи това безобразие в твоето домакинство? Моите гости са били изложени, на опасност, нали? Твоите деца, тия скотове, са искали да убият едного от тях и да го изядат; ако чужденците не бяха се борили с такава смелост, всички щяха да бъдат мъртви и не бих могла нищо да направя. Какво значи това, старче? Не трябва ли да те накажа?

Гласът й звучеше гневно и студено. Биллали, който не беше страхлив, се вдърви от ужас.

— О, Хийя, велика кралице! — извика той от пода. — Бъди милостива. Аз съм твой верен слуга! За това не съм виновен аз. Една жена, с която се подиграл един от белите гости, им внушила да изпълнят старинния си обичай и да изядат дебелия черен юнак, дошъл с Маймуната и с Лъва. Тя знаела, че за него ти не си дала никакви заповеди. Маймуната и Лъвът убили жената и черния си слуга, за да го избавят от ужасна смърт. Тогава тия скотове, пияни от жаждата за кръв, се нахвърлили върху твоите гости. Но белите храбро се борели. О, Хийя! Те се сражавали като истински мъже и убили мнозина; аз пристигнах навреме и ги спасих, а злодейците доведох в равнината Кор, за да ги съдиш ти, велика кралице! Сега те са тук.

— Да, старче, зная това. Утре ще ги съдя в голямата зала! А на теб прощавам. Внимавай в бъдеще да не се случват подобни неща. Върви си.

Биллали се вдигна от пода и като стана на колене, три пъти се поклони до земята; изпълзя от стаята и изчезна зад завесата, като ме остави сам е тая ужасна, но очарователна жена.

— Отиде си! — каза „Тя“ . — Отиде си този глупав козел! Колко малко познания събира човек през живота си! Като вода животът се процежда между пръстите му и ако те едва се намокрят, като от роса, цяло поколение глупци крещи: ето един действително мъдър човек! Нима това не е вярно?…

— Но, кажи ми името си, „Маймуна“? — така те нарича Биллали… — Тя се засмя. — Привичка е у диваците да слагат на хората имена на животни! Как те наричат в твоята страна, чужденецо?

— Холи, кралице! — отговорих аз.

— Холи! — повтори тя, изговаряйки с труд тая дума, но произнасяйки я с хубав акцент. — Какво значи „Холи“?

— Холи значи бодливо дърво! — отговорих.

— Така… Ти действително изглеждаш като яко и бодливо дърво. Ти си силен, но грозен и, ако не се лъжа, сърцето ти е честно; на теб човек може да се довери. Ти си свикнал много да мислиш. Но защо стоиш прав, Холи? Влез! Седни! Не бих искала да те виждам като пълзящ роб! Противни са ми техните поклони и страхът им от мен!

Тя повдигна завесата с прекрасната си ръка. Влязох настръхнал. Срещу мен имаше легло и маса. На масата овощия и бистра вода в стъкленица. В дъното на стаята се намираше каменен съд, във форма на купел, също пълен с вода. Осветен от нежната светлина на лампите, този ъгъл на покоите тежеше от аромати… Бляскавата коса и бялото облекло на кралицата благоухаеха.

Аз седнах в единия край на леглото, а тя в другия му край.

— Сега, Холи — произнесе тя, — кажи ми как научи арабски? Аз съм родена в Арабия и този език е скъп за мен! Моето родно място е старинния и прекрасен град Озал. Произхождам от народа на нашия баща Хараба, син на Катана. Ти не умееш да говориш като нас. Твоят език звучи със сладката музика на племената Хамиар… Някои думи са променени тук, у народа Амахаггер; аз говоря с него на друго наречие!