Хенри Хагард - Тя

Така вървяхме около половин час; внезапно почувствах, че сме излезли на открито; през превръзката проникна светлината и ме лъхна свеж въздух. След броени минути носачите спряха; чух как Биллали заповяда на Устана да развърже превръзките ни. Без да я чакам, сам свалих платното и го захвърлих. Както предполагах, ние бяхме минали през пропастта и се бяхме озовали на другия й край, върху огромна скала, откъдето съзрях мрачната линия на отсрещните зъбери. По-голямата част от равнината беше обработена и заградена с каменна стена за предпазване чудесните градини и ниви от добитъка. Нямах време да разгледам околностите; голямо множество ни заобиколи, разглеждайки ни с любопитство. Появиха се въоръжени люде, предвождани от началниците си, които държаха в ръце мечове. Бяха в леопардови кожи. Както узнах, това бяха телохранителите на кралицата. Един от началниците им приближи до Биллали, поклони се и го попита нещо. Биллали му отговори с няколко думи. Тогава отрядът тръгна покрай скалата и нашите носачи го последваха.

Изминахме половин миля, спряхме пред входа на една пещера. Биллали слезе от носилката и ни покани с Джоб да го последваме. Лео се чувстваше твърде зле и остана навън. Аз се подчиних и влязох в пещерата, полуосветена от лъчите на залязващото слънце. По стените блещукаха лампи, като газовите фенери на някоя Лондонска улица.

Първото нещо, което ме впечатли, бяха изваяните стенописи. Бяха изобразени любовни сцени, ловни подвизи й наказанието „нажежени гърнета“. Последното често се е практикувало от диваците. Сцени от сражения почти не се срещаха, от което заключих, че този народ не е изложен на чести неприятелски нападения; може би се дължеше на блатата. Между изображенията забелязах странни надписи, но не можах да разбера езика им. Със сигурност не бе нито гръцки, нито египетски, нито еврейски; тия надписи по-скоро имаха йероглифен характер.

Отрядът телохранители на кралицата спря, като ни пропусна пред себе си. Посрещна ни човек, облечен в бели дрехи, който мълчаливо и смирено се поклони. Беше глухоням. На шест ярда от входа на пещерата се простираха надясно и наляво широки галерии. При устието на лявата галерия, бяха застанали двамина войника. Навярно там се намираха покоите на кралицата. Входът отдясно не се пазеше и немият с жест ни показа да се упътим натам; когато изминахме няколко ярда по осветената от лампи галерия, влязохме в стая със спусната тежка завеса. Немият я повдигна и ни заведе в нова стая, издълбана в скалата, но силно осветена от слънцето, за мое облекчение. В нея имаше каменно легло, съд с вода за измиване и леопардови кожи за завивки.

Тук доведоха Лео и Устана. Забелязах, че немият погледна остро и въпросително, сякаш искаше да разбере коя е и защо е дошла. После отведе Джоб в също такава стая; следващите две заехме Биллали и аз.

Първата ми грижа бе да се измия и почистя дрехите си, които не бях сменял от потъването на кораба. За щастие всичките ни вещи от лодката бяха пренесени. Бях много доволен — нашето облекло бе направено от здрава материя, пригодена за пътешествия. Прост жакет и панталони — всичко това бе твърде удобно за тая тропическа страна, защото не пропускаха слънчевите лъчи и не държаха топло при внезапните промени на температурата.

Никога няма да забравя колко добре се почувствах, когато се измих и преоблякох с чисти фланели. Единственото нещо, което ми липсваше, бе сапунът.

Сресах брадата си, за да не приличам напълно на маймуна, както ме наричаше Биллали, и почувствах глад. Затова останах твърде доволен, когато завесата на входа без шум се разтвори и влезе една няма девойка, която със знаци ми показа, че за нас е приготвена закуска. Аз я последвах в съседната стая: там намерих Джоб, когото, за негов ужас бе довела тук хубавата няма девойка. Бедният, не можеше да забрави жената с, „нажеженото гърне“ и подозираше в лоши намерения всяка навъртаща се около него пола.

Стаята, в която отидохме, беше голяма и вероятно някога е служила за балсамиране. В нея имаше големи каменни маси и отвори за външния въздух. Когато ги разгледах по-внимателно, забелязах, че масата, която се намираше вляво, очевидно е била предназначена за човешко тяло, защото на нея бе оформена издигнатина за главата и за поддържане на врата. Изваяните украшения по стените изобразяваха смъртта: балсамирането и погребението на старец с дълга бяла брада, навярно древен крал или сановник на страната.