Хенри Хагард - Тя

Аеша закри очите си с ръце и се провикна:

— Каква полза от това проклятие? Тя се оказа по-силна и избяга от мен! — После, с нова и неизчерпаема енергия изсипа нови клетви.

„Проклятие за нея, където и да се намира тя! Нека моето проклятие я застигне и ускори часа на смъртта!“

„Проклятие за нея през огромните звездни пространства. Нека бъде проклета дори нейната сянка!“

Пламъкът отслабна. Аеша закри очите си с ръце.

— Това е безумие! — каза тя. Как може проклятието да засегне онзи, който спи със съня на смъртта!

И тя отново подхвана заклинанията си.

„Проклятие за нея, ако отново се възроди!“

Пламъкът се повдигаше и спускаше, отразявайки се в измъчените очи на Аеша. Страшният шепот на нейните проклятия ечеше в пещерата. Светлината и тъмнината се отразяваха върху простряната на камъка зловеща бяла фигура.

Най-после Аеша се умори и млъкна. Седна на пода, закри лице и гърди с дългите си коси и започна горчиво и отчаяно да плаче.

— Две хиляди години! — бъбреше тя, — две хиляди години чаках и търпях. Вековете пълзяха бавно и искрата на надеждата угасва. О, да преживея две хиляди години, измъчвана от страст, която хапе сърцето ми! О, колко са безкрайни тия досадни години! Моя любов! Моя любов! Защо чужденецът ми върна тази страст? В течение на цели пет века не бях страдала толкова, колкото сега! Съгреших ли спрямо теб, не изкупих ли греха си с разкаянието? Кога ще дойдеш при мен, любими мой? Защо не умрях ведно с теб, когато те убих? Уви! — Тя падна с лице на пода и толкова отчаяно се разплака, че се уплаших за живота й.

Внезапно Аеша млъкна, изправи се на крака, облече дрехата си, отметна назад непокорните вълни на косата си и се приближи до трупа, който лежеше върху каменното ложе.

— О, Каликрат! — извика тя.

Аз потреперих, като чух това име.

— Трябва да погледна лицето ти, макар да е мъртво и неподвижно!… Колко време измина, откакто те убих и то със собствената си ръка!

С разтреперани пръсти тя се улови за покривката и млъкна. Когато отново заговори, гласът й бе прегракнал. Зашепна.

— Аз мога, имам сила да те накарам да станеш! — Аеша сложи ръка върху покривката; лицето й стана строго и ужасно наглед, а очите й се разшириха и пламнаха. С ужас аз отскочих назад и косата ми настръхна… Стори ми се, че трупът под покривката се размърда. Внезапно Аеша спусна ръцете си надолу и тялото остана неподвижно.

— Но защо? — продължи тя печално. — С каква цел? Защо да съживявам тялото, щом не мога да съживя душата? Дори и да се изправиш сега пред мен, не би ме познал! Да, твоят възроден живот би бил моят живот, а не твоят , Каликрат!

Аеша млъкна, после коленичи, притисна устни в покрова и заплака. Тая гледка — скръбта на кралицата, обладана от страстта си към мъртвеца — беше толкова ужасна, че не можех повече да я понасям; обърнах се и запълзях обратно в тъмния коридор; цял треперех от напрежение.

Два пъти падах и след около двадесет минути се дотътрих до малката стълба. Изтощен и до смърт изплашен, се строполих на пода в несвяст.

Когато се свестих, забелязах зад себе си светъл лъч, слязох по стълбата, дотътрих се някак до стаята си, легнах на леглото и тежко заспах.

Първото нещо, което видях, когато отворих очи, беше напълно оздравелия Джоб. Той бе застанал пред проникващия в пещерата слънчев лъч и чистеше дрехите ми; като ги сгъна добре, той ги сложи до мен, но после, страхувайки се да не би в съня си да ги бутна и смачкам, подреди ги върху леопардовата кожа на пода и се отдалечи, любувайки се на работата си. После надзърна в гърнето за миене.

— Ах — бъбреше той, — Тук няма и гореща вода!

— Джоб, как се чувства мистър Лео? — попитах аз, а слугата се стресна от моя глас.

— Все тъй, сър! Ако днес положението му не се подобри, той ще умре. Мога само да кажа, че дивачката Устана се грижи усърдно за него, като същинска християнка. И за минутка не се отдалечава; жалко е да я гледа човек. Скубе си косата и проклина всичко на своя дивашки език!

Облякох се, закусих в съседната стая и отидох да видя бедния Лео, който дори не ме позна. Попитах Устана за него, тя поклати глава и се разплака. Очевидно бе, че е изгубила всяка надежда; време беше Аеша да дойде и да го излекува, ако може.

В този момент влезе Биллали.

— Лео ще умре през нощта — каза старецът.

— Бог ще го спаси, татко — отговорих с болка в сърцето.

— Кралицата иска да те види. Маймуно — каза старецът, — но бъди предпазлив, сине! — Вчера си мислех, че ще те убие, защото не пълзиш като мен. Тя ще съди в голямата зала ония, които искаха да убият теб и Лъва. Върви при нея, сине мой, върви по-скоро!