Хенри Хагард - Тя

Кралицата млъкна; сред множеството се чу изпълнено с ужас роптание. А осъдените, щом узнаха какво ги очаква, паднаха на пода и заплакаха, молейки пощада. Обърнах се към Аеша и я помолих да ги пощади или да ги осъди на по-малко наказание; но тя остана неумолима и студена като камък.

— Холи — каза тя на гръцки, — Холи, това е невъзможно! Ако пощадя тия вълци, вашият живот ще бъде изложен на опасност. Познавам обичаите! По какъв начин мога да управлявам този народ?… Внушавайки ужас и страх. Не мисли, че съм жестока или че искам да им отмъщавам. Каква полза имам от смъртта на тия хора? — после се обърна към началника на телохранителите и добави: — Да стане така, както казах!

Когато отведоха осъдените, Аеша махна с ръка и зрителите изпълзяха извън пещерата. На известно разстояние те се изправиха и се отдалечиха, като ме оставиха сам с кралицата, с немите слуги и с неколцина войници от стражата; по-голямата част от нея придружи осъдените. Възползвайки се от сгодния случай, помолих Аеша да посети Лео, като добавих, че той е сериозно болен. Тя отговори, че той няма да умре преди настъпването на вечерта, защото хората, които страдат от треска, винаги умират през нощта или на разсъмване.

— По-добре би било — добави, — ако болестта се развие.

Тогава аз станах да си ходя, но Аеша ми заповяда да я последвам, понеже искала да поговори с мене и да ми покаже чудесата на пещерите.

Бях много очарован от нея, за да се откажа; поклоних се в знак на благодарност. Тя слезе от креслото, кимна на немите слуги и тръгна. Четири девойки взеха лампи и се наредиха две пред кралицата и две зад нас; а останалите и стражата си отидоха.

— Искаш ли, Холи, да видиш чудесата на пещерите? — каза Аеша. — Погледни тая пещера! Тя е издълбана с ръцете на народа, който е живял някога в града, построен долу в равнината. Тоя народ е бил велик, но като египтяните, повече е мислил за мъртвите, отколкото за живите. Как мислиш, колко души са работили тук и колко години са били необходими за прекопаването на тая пещера и на нейните безкрайни галерии?!

— Навярно десет хиляди години! — отговорих аз.

— Да, Холи. Този народ е живял много преди египтяните. Макар, че открих ключа на буквите им, то едва можах да прочета надписите.

„Тя“ се обърна към една скала, която се намираше наблизо и направи знак на немите девойки да ни светнат. Върху камъка беше издълбана фигурата на един старец, седнал в кресло с патерица в ръка, а в долната част на креслото, прилично на онова, на което бе седнала Аеша в съдилището, се открои кратък надпис. Буквите му твърде много приличаха на китайски йероглифи. Аеша с голям труд прочете и ми преведе този надпис.

— Ти виждаш, Холи — каза Аеша, — че този народ е основал града, развалините на който още се виждат, преди 4000 години от завършването на тая пещера! Преди 2000 години аз за първи път я видях; беше такава, каквато е сега. Помисли, колко древен е бил този град! Сега върви след мен, ще ти покажа как е загинал този велик народ!

„Тя“ тръгна към центъра на пещерата и спря на място, където кръгъл камък затулваше една дупка на пода.

— Виж — каза тя. — Какво е това?

— Не зная! — отговорих аз.

„Тя“ се приближи откъм лявата страна на пещерата и направи знак да светнат. На стената имаше надпис, който Аеша преведе.

„Аз, Джунис, жрец на великия храм в Кор, пиша това върху скалата на една гробница в 4803-та година от основаването на Кор.

Царственият Кор загина! Няма да има вече великолепни угощения в неговите зали, и няма той да управлява света, и неговите търговски кораби няма да плуват към чужди страни! Кор загина! Заедно с него загинаха всички велики постройки, велики градове, пристанища и канали! Всичко това ще стане свърталище на вълците, бухалите, дивите лебеди и на варварите, които ще дойдат тук. Преди двадесет и пет луни тежък облак се надвеси над градовете на Кор. От този облак се роди мор, който погуби народа, богат и беден, жени и мъже, князе и слуги; не бе пощаден никой. Чумата не секна нито през деня, нито през нощта; тя безразборно убиваше. Ония, които оцелели след нея, умрели от глад. Броят на труповете бил толкова голям, че нямало възможност да се балсамират, според древния обичай; заради това умрелите били хвърлени в голямата яма под пещерата. Тогава остатъците от този велик народ, просветител на света, се упътил към брега, качил се на кораби и отплували на север.