Хенри Хагард - Тя

Аеша измени гласа си и начина на говорене, после добави:

— Доволен ли си от видяното, мой чуждоземни гостенино, или желаеш да ти покажа и други чудесни гробове? Искаш ли да те заведа и да ти покажа мястото, където лежи Тиано, най-могъщият крал на Кор… неговият разкошен гроб изглежда се подиграва над нищожеството на човека!

— Достатъчно видях, кралице! — отговорих аз, — Моето сърце е смутено от могъществото на смъртта; човекът е слабо същество и не може да търпи гледката на праха и разрушението, което го очаква в края на краищата. Да напуснем това място, Аеша!

Придружени от немите слуги, които носеха лампите предпазливо, като вода в съд, ние стигнахме до стълбата, която водеше към покоите на кралицата. Там поисках да се простя с нея, но ме задържа.

— Елате, Холи — каза тя, — разговорът с теб ми доставя удоволствие! Помисли само: цели 2000 години не съм имала с кого да разменя думица! Разтвори завесата, седни до мен, ще хапнем плодове и ще си поговорим. Виж, аз отново ще ти покажа лицето си! Аз те предупреждавах, Холи, но ти не искаше да ме чуеш!

„Тя“ отметна тюленото си було и застана пред мен сияеща, със своята ослепителна хубост, гъвкава, грациозна, като бляскава змия. Устремила към мен чудните си очи — по-ужасни от тия на гущера, тя със сигурност ме омагьоса със своята хубост; смехът й звънтеше като сребърно звънче. Ново настроение я обхвана. Сега тя не беше оная ужасно разгневена жена, която бях видял да проклина своята съперница; не беше убийствено студена, както в съда; мрачна и тържествена, както в гробниците на пещерите. Сега тя приличаше на тържествуваща Афродита. Животът, лъчезарен и удивителен, сияеше върху лицето й, в цялата й фигура.

Бях толкова очарован от нейната вълшебна хубост, че бях готов да забравя безобразната си грозота, ако Аеша не ме подсети, заявявайки ми, че нейната хубост не е за мен.

От съжаление към мен и като видя обхваналото ме вълнение, за да ме успокои, тя започна да ме разпитва за Исус Христос. Разказах й за него и добавих, че у арабите съществува друг пророк на име Мохамед, който проповядвал нова вяра и е имал много последователи.

— Аха, разбирам! — каза Аеша. — Две нови религии… Забележи, Холи! Всяка религия обещава на последователите си бъдещ живот! Религии се появяват и изчезват, цивилизации се появяват и загиват, всичко минава и се забравя — неизменими остават светът и човешката природа. Ако човек се въодушевяваше от тия надежди, сам би работил за спасението си!…

После Аеша добави:

— Холи, май ти омръзнах с бърборенето си. Защо седиш мълчалив? Искаш ли да те запозная с моята философия? Ти ще станеш най-ревностният ми ученик; ние двамата ще открием религия, която ще затъмни всички други… Ах, да! Ще отида да прегледам болния юноша, лъва, както го нарича Биллали! Не се страхувай, Холи! Аз не лекувам с вълшебство. Казах ти вече, че не умея да върша вълшебства, а само умея да управлявам силите на природата. Иди си сега; аз ще приготвя лекарство и ще дойда. 7 7 Аеша добре знаеше химията, която й служеше за занятие и развлечение. Една от пещерите представляваше лаборатория; постигнатите от Аеша резултати са просто поразителни.

Веднага отидох при Лео и намерих Устана в отчаяние. Лео умираше; дълго време ме търсили навсякъде. Спуснах се към леглото и погледнах болния.

Да, Лео умираше! Той бе изгубил съзнание, дишаше тежко и едва-едва мърдаше устни; тялото му трепереше. Видях, че след няколко минути никаква помощ няма да му е необходима. Боже мой! Колко проклинах безумието си, егоизма си, които ме задържаха около Аеша, когато умираше моето мило момче!

Отчаяно кършех ръце и се озъртах. Устана седеше до Лео, в очите й се съзираше тежката скръб; Джоб скимтеше, наистина скимтеше в ъгъла; как иначе да нарека плача му; като забеляза, че го гледам, излезе от стаята. Цялата ми надежда беше у Аеша. Само тя можеше да помогне на Лео. Аз се готвех да отида при нея с нова молба.

Внезапно Джоб влетя в стаята с обезобразено от страх лице.

— Господ да ни е на помощ! — прошепна той разтреперан. — Там, по коридора, идва към нас една покойница!

За минута се вцепених от ужас, но веднага съобразих, че навярно Джоб е видял Аеша забулена, както тя се появяваше винаги; нея е взел за покойница. В това време Аеша се показа на входа. Джоб се обърна, съгледа я и извика: „Ето я!“, след това отиде в ъгъла и обърна лицето си към стената, а Устана се просна по очи на пода.