Хенри Хагард - Тя

Аеша млъкна, сложи ръката си върху златните къдрици на Лео и целуна челото му с такава целомъдрена нежност, че наистина ми стана мъчно. Аз ревнувах!

За минута настана тишина. Лицето на Аеша, обхванато от щастливо възхищение, напомняше лицето на ангел. Внезапно някаква мисъл я озари; лицето й се измени и се лиши от ангелския израз.

— Забравих — каза тя, — оная жена Устана… Какво, слугиня ли е тя на Каликрат или.

Тя млъкна; гласът й трепна. Аз повдигнах рамене.

— Не зная! Мисля, тя се венча с Лео по обичая на народа Амахаггер! — отговорих аз.

Лицето на Аеша помръкна; очевидно умееше да ревнува.

— Тогава — извика, — тая жена трябва да умре!

— Защо? Какво е престъплението й? — извиках изплашен. — В нищо не е виновна. Самият Лео се отзова на нейната любов. Какъв е нейният грях?

— Наистина, Холи, ти си глупак! — отговори Аеша. — Какъв грях ли? Нейният грях се състои в това, че се е осмелила да застане между мен и моя избраник.

Принуден бях дълго време да убеждавам тая странна жена, да я заплашвам с последствията от престъплението, да й казвам, че „злото ражда само зло“, докато най-после, тя се съгласи да пощади живота на бедната Устана.

Доволен от този успех, аз отидох в коридора и извиках Устана. Тя дойде при мен.

— Умря ли моят господар? О, не казвай, че е умрял! — извика, като обърна към мен хубавото си, обляно в сълзи лице, изразяващо безгранично отчаяние, което дълбоко ме покърти.

— Той е жив! — отговорих аз. — Тя го спаси. Ела.

Устана дълбоко въздъхна, влезе в пещерата и падна пред кралицата с лице забито в пода.

— Стани! — каза Аеша с леден глас, — Ела тук! Виждаш ли този човек? — Тя посочи Лео, — Казваш, че той е твой мъж. Искам да го забравиш! Върви си!…

Но Устана не се помръдна от мястото си.

— Не, кралице, няма да си отида — каза тя с разтреперан глас. — Този човек е мой съпруг, аз го обичам и няма да го напусна! Какво право имаш ти, за да ми заповядаш?

Видях как се измени лицето на Аеша.

— Бъди милостива! — казах на латински. — Тя се подчинява само на природата!

— Аз съм милостива! — отговори студено Аеша. — Ако не я жалех, би умряла още сега! — Тя се обърна към Устана и направи светкавично движение; стори ми се, че леко я удари по главата. Погледнах я ужасен и отскочих назад. Върху косата на Устана, върху нейната златиста коса, ясно се виждаха следи от три пръста, следи, бели като сняг.

— Велики Боже! — извиках, поразен от тая ужасяваща проява на свръхчовешка сила.

„Тя“ се засмя.

— Да не би да вярваш, бедна, невежа жено, че нямам власт да те убия? — се обърна Аеша към неподвижната Устана. — Огледай се, ето, тук има огледало! — Тя посочи едно кръгло огледало, което принадлежеше на Лео. — Холи, подай й го!

Аз взех огледалото и го поставих пред очите на Устана. Тя се огледа, хвана се за главата и падна на земята. Тъжно се разплака.

— Ще си отидеш ли сега или ще ме принудиш още веднъж да се докосна до теб? — каза Аеша. — Поставих печат върху теб, за да мога да те познавам докато косата ти побелее съвсем. Върви си, махни се от пътя ми!

Поразена и разбита от скръб, бедната Устана, белязана с ужасния печат на Аеша, изпълзя навън разплакана.

— Не ме гледай тъй плахо, Холи! — каза Аеша след излизането на девойката. — Уверявам те, че това не е вълшебство. Аз притежавам сила, която ти не разбираш! Исках само да я уплаша, а можех и да я убия! Сега ще заповядам на слугите да пренесат моя господар в стая, съседна на моята, за да мога да се грижа за него и да го приветствувам, когато се събуди. И ти, Холи, също трябва да се преселиш там, а заедно с теб и белият ти слуга! Но помни едно! Не говори нищо на Каликрат за тая жена. Внимавай, предупреждавам те!

Тя си отиде, като ме остави силно смутен. Бях толкова поразен, толкова развълнуван от случилото се, че се боях да не полудея. За щастие нямах време за размишления, защото скоро се появиха немите слуги и отнесоха спящия Лео и всичките ни вещи в жилището на кралицата.

Нашите нови стаи се намираха зад будоара на Аеша.

Тази нощ прекарах в стаята на Лео, който спеше мъртвешки. И аз заспах; събудих се преди настъпването на часа, когато според думите на Аеша, трябваше да се пробуди Лео. Кралицата се появи както обикновено, увита и забулена от главата до петите.

— Ще видиш, Холи! — каза Аеша, — Той ще се събуди съвсем здрав, треската го е напуснала вече!

Едва успя да произнесе тия думи и Лео се обърна, протегна се, започна да се прозява, отвори очи и като съгледа надвесената над него женска фигура, прегърна я и я целуна.