Хенри Хагард - Тя

— Устана! — каза той на арабски. — Защо си се забулила? Да не те болят зъбите? — и добави на английски: — Много съм гладен… Джоб, стари сине на пушката, кажи какво се е случило тук?

— Уверявам ви и аз самият не знам, мистър Лео — каза Джоб, като подозрително изгледа Аеша; винаги я гледаше с отвращение и с ужас, убеден, че тя е свръхестествено създание. — Вие не трябва да говорите, защото бяхте много болен и страшно изплашихте нас и тази Лейди — и той посочи с кимване Аеша. — Веднага ще ви донеса супа!

Лео се обърна и погледна мълчащата.

— Как? Това не е Устана? А къде е тя?

Тогава Аеша за пръв път заговори с него и нейните първи думи бяха лъжливи.

— Устана отиде на гости — каза тя. — Аз останах при теб, за да ти прислужвам вместо нея!

Сребристите звуци в гласа на Аеша поразиха Лео, който още не бе успял да се опомни. Той замълча, изяде донесената му супа и заспа. Когато се пробуди вечерта, започна да ме разпитва какво се е случило. Накарах го да млъкне и отново да заспи. На следния ден той се пробуди рано и се чувстваше значително по-добре. Разказах за болестта му, но много неща премълчах, защото Аеша се намираше близо до нас.

Намерих за необходимо да му кажа, че Аеша, кралица на страната, в която се намираме, е благоразположена към нас, но обича да ходи забулена от глава до пети. При все, че говорехме на английски, аз се боях да не ни разберат по израза на лицата ни; не можех да забравя постоянните предупреждения. На третата сутрин Лео се събуди почти здрав. Раната му бе зараснала; силният му организъм се справяше с болестта, макар главно с помощта на чудесното лекарство на Аеша. Ведно със здравето се възвърна и паметта. Той си спомни всички приключения до момента, когато изпадна в безсъзнание, спомни си за Устана, към която беше много привързан и ме отрупа с въпроси, на които не се осмелявах да отговарям; Аеша още веднъж ми бе напомнила да не казвам нито дума за Устана; деликатно ми бе намекнала, че в противен случай ме заплашва опасност; и че тя самата ще разкаже всичко на Лео, когато е необходимо.

Аеша се бе много изменила. Очаквах, че при първия удобен момент Аеша ще се обясни с Лео и ще получи неговата любов. Но тя мълчеше, като постоянно се грижеше за него, отнасяше се с почитание и скромност, което представляваше поразителен контраст с нейния обичаен повелителен и строг тон. Без съмнение, любопитството на Лео беше силно възбудено; той страшно желаеше да види лицето на загадъчната жена. Ако той не страдаше още от последиците на болестта си, уверен съм, че той би се влюбил в Аеша и би забравил всяка друга на света! Макар никой да не му беше говорил нищо за годините на Аеша, той започваше да я оприличава на оная бяла кралица, за която беше написано върху отломките на амфората. На третия ден, когато Лео ме бе озадачил със своите разпити, аз решително му заявих, че нищо не зная за Устана. След закуска отидохме у Аеша, понеже бе заповядала на слугите си да ни пускат през всяко време на денонощието.

Обикновено седеше в будоара си; като ни видя скокна и протегна двете си ръце, за да приветства Лео.

— Добре дошъл, мой гостенино и господарю! — тихо пошушна Аеша. — Много се радвам, че те виждам на крака. Повярвай ми, без моето лекарство, ти никога не би стоял пред мен! Опасността мина; аз ще се погрижа, тя вече да не се завръща!

Лео се поклони, после на изящен арабски език й поблагодари за добротата и любезността й към чужденците.

— Не — отговори Аеша нежно. — Не ми благодари! Съдбата те е пазила зле, а хубостта е рядка дарба! Щастлива съм, че дойде при мен!

— Ура, стари приятелю! — се обърна Лео към мен на английски. — Тази дама е твърде вежлива и образована. Надявам се тя да направи всичко възможно за нас. Кълна се в Йова! Какви чудесни ръце!

Направих му знак да млъкне, защото забелязах подозрителен блясък в очите на Аеша.

— Надявам се — продължи тя, — че моите слуги са съумели да ти угодят! Всяко удобство в тая жалка страна, всичко е на твое разположение. Желаеш ли още нещо?

— Да, кралице — отговори Лео. — Бих желал да зная, къде е жената, която се грижеше за мен?

— Онази девойка? Да, аз я видях, но не зная къде е заминала. Може би тя ще се върне, а може и да не се върне. Досадно нещо е наглеждането на болни, а тия дивачки са твърде лениви!

Лео изгледа и двама ни огорчен и разстроен.

— Странно! — ми каза той на английски; после се обърна към Аеша и добави: — Не разбирам, не мога да разбера! Тая девойка и аз бяхме близки!…