Хенри Хагард - Тя

Около огъня се движеха два реда човешки фигури-мъже и жени, облечени само в леопардови кожи. Те застанаха с лице срещу нас и срещу огъня и започнаха някакъв адски танц. Не ми е възможно да го опиша. Диваците тропаха с крака и размахваха ръце; скоро ние разбрахме, че това представлява някакво диво хоро, понятно за народа Амахаггер, който живееше в мрачни пещери и в постоянно съседство с мъртвите.

Диваците най-напред представиха едно убийство, после погребение на жертвата, нейната борба в гроба; всяко действие на тая ужасна драма завършваше с диви хора над жертвата, която лежеше на земята, осветявана от възчервения блясък на огъня. Внезапно представлението бе прекъснато. От множеството излезе висока силна жена, която се бе появила като най-енергична танцувачка; опиянена от някаква дива възбуда, подскачайки и олюлявайки се, тя тръгна към нас кряскайки, колкото й глас държи:

— Трябва ми черен пръч, искам черен пръч, донесете ми черен пръч!

Тя падна на земята, кряскайки със запенени уста, че иска черен пръч.

Танцьорите се натрупаха около нея.

— Дявол е влязъл в нея! — каза един от тях. — Тичайте и донесете черен пръч! Почакай, дяволе, почакай!… Веднага ще ти донесат пръч!

От съседната кошара домъкнаха за рогата черен пръч, който блееше.

— Черен пръч ли е? Черен пръч ли е? — викаше беснеещата жена.

— Да, да, дяволе! Черен пръч като нощта! — отговори някой и добави, гледайки на друга страна, — Дръж го зад себе си, за да не види дяволът белите петна на задницата и на корема на пръча! Почакай минута, дяволе! Прережете гърлото на пръча!

— Де е чашката за кръвта?

— Пръч! Черен пръч! Дайте ми кръв от черен пръч!

В тази минута се чу див рев; разбрахме, че бедното животно е заклано. Една от жените донесе чашката с прясната кръв на пръча. Тогава побеснялата жена грабна съдинката, изпи кръвта и дойде на себе си. Всяка следа от истерия или бяс бе изчезнала. Тя протегна ръце, усмихна се и отиде при танцуващите, които отново се наредиха в два реда.

Твърде зле се чувствах и се готвех да помоля Аеша за позволение да си отидем, когато внезапно едно същество, което взех за маймуна, обиколи около огъня и се срещна с лъва, или по-точно, с човека, облечен в лъвска кожа. После на сцената се появи един пръч, след него човек, обвит във волска кожа, след него наизлизаха всевъзможни животни, между тях и една девойка, завита в бляскавата кожа на огромна змия, която се влачеше зад нея. Предрешените се скупчиха и започнаха да танцуват хоро, подражавайки на разните животни, които изобразяваха. Скоро въздухът се изпълни с рев, блеене и съскане.

Това продължи доста дълго. Най-после ми омръзна тая безкрайна пантомима; помолих Аеша да ни позволи да се поразходим и разгледаме човешките факли. Тя не възрази. Ние отидохме, погледнахме горящите трупове и се готвехме да се върнем при Аеша, изморени от страшната гледка, когато внезапно вниманието ни бе привлечено от един танцуващ леопард, който се отдели от множеството и започна да се навърта около нас като се криеше грижливо в сянката.

От любопитство ние последвахме леопарда и внезапно чухме шепот:

— Ела! Ела! — шепнеше гласът.

Без да чака втори зов, Лео се обърна и тръгна след него в тъмнината. Уплашен, аз го последвах. Леопардът пропълзя около петдесетина крачки и се спря недалеко от огъня. Там Лео го настигна и позна Устана.

— О, господарю мой! — чух нейният шепот. — Най-после те видях! Слушай! Животът ми е в опасност. Знаеш ли, че Аеша ме прогони от теб? Ако ме обичаш, трябва да избягаш с мен, и то веднага; през блатата, може би, ще успеем да се скрием!

— За Бога, Лео! — извиках аз, но Устана ме прекъсна. — Не го слушай! По-скоро, по-скоро да бягаме!

Смъртта се носи във въздуха, който дишаме. Може би Аеша ни чува. — Тя не добави нито дума повече и се хвърли в обятията му, като желаеше да подкрепи аргументите си с факти.

В това време кожата на леопарда се изхлузи от главата и аз видях върху косата отпечатък на три бели пръста. Стоях на мястото си, без да зная какво да правя, защото Лео не умееше да разсъждава, когато имаше пред себе си жени. Внезапно зад мен екна познат сребрист смях.

Обърнах се… и о, ужас! Това бе Аеша, а с нея Биллали и двама неми слуги. Запъхтян от страх, очаквах трагична развръзка. Устана закри лицето си с ръце, а Лео, не схващайки същността на проблема се смути, изчерви се и стоеше съвсем слисан, като човек, хванат на местопрестъплението…