Хенри Хагард - Тя

Щом излязохме от носилките, диваците се натрупаха около нас, разглеждайки ни любопитно. Високата, атлетична фигура на Лео, класически хубавото му лице, очевидно бяха привлекли общото внимание; когато той вежливо свали шапката си и приглади златистите си къдрици, множеството зашумя възхитено. След това най-хубавата от младите жени, облечена в дреха, прилична на рокля, с великолепна канелена коса, изгледа Лео от краката до главата, свободно се приближи до него, обви шията му с ръце и го целуна по устните.

Аз се вдървих на място, очаквайки Лео да я отблъсне; в същото време и Джоб силно се развика: Каква мръсница! Но Лео, макар и учуден, разбра, че се намираме в страна, която тачи обичаите на древните християни: той се наведе и върна целувката.

Запъхтян, очаквах нещо необикновено; за мое учудване много от младите жени проявиха някакво раздразнение, но старите жени и мъже само се усмихваха. Когато се запознавахме с обичаите на този народ, тайната ни бе обяснена. Жените на народа Амахаггер са напълно равноправни на мъжете. Произходът на рода се зачита по майчина линия и хората там се гордеят със своите прабаби, както ни се гордеем в Европа с нашите прадядовци. Във всяко племе имаше по един почетен представител, когото наричат „Баща“. Биллали беше баща на своето племе, което се състоеше от седем хиляди души.

Когато една жена от народа Амахаггер желае да си избере жених, трябва публично да го прегърне, както направи хубавата и бърза девойка, наричана Устана.

Щом избраникът отвърне на целувката — това означава, че е съгласен да я вземе за съпруга. Бракът продължава, докато омръзне на единия. Трябва да добавя, че прекратяването на брака и промяната на съпрузите става не толкова често, както би могло да се очаква. Рядко се случват свади между мъже, когато жените им предпочетат техните съперници.

Когато завърши публичната размяна на целувките — „coram populo“ — тук му е мястото да кажа; че нито една млада дама не ме почете с целувка; видях една от тях около Джоб, за голям негов ужас; старецът Биллали се приближи до нас и грациозно ни поведе към пещерата, придружени от Устана, която не искаше да разбере моите намеквания, че ние не сме привикнали към женско общество.

Пещерата бе изкопана от човешки ръце. Тя бе много обширна и ниска; в нея се кръстосваха коридори, които навярно водеха към малки стаи. На петдесет крачки от входа бяха наклали огън, около който стърчаха три огромни сенки. Там Биллали спря и ни покани да седнем, като добави, че веднага ще ни нахранят. Стояхме върху постлани кожи и чакахме. Девойки ни поднесоха храна, която се състоеше от козе месо, прясно мляко в пръстено гърне и питки от индийско жито. Бяхме много изгладнели и затова бързо се оправихме с всичко, което ни бяха донесли; никога през живота си не бях ял с такова удоволствие.

Когато свършихме, Биллали, който мълчаливо ни гледаше, стана и се обърна към нас.

Той каза, че се е случило нещо удивително. Никой никога не е чувал бели чужденци да проникват в тая страна! Понякога, макар рядко, тук са идвали черни хора, които ни разказваха за съществуването на белокожите; те плавали по морето с чудесните си кораби, но никой не вярвал, че те ще се появят тук. Нашите похитители ни забелязали, когато сме спускали лодката в канала.

Биллали откровено си призна, че в самото начало дал заповед да ни убият, но дошъл пратеник от „ Тя , на която всичко се подчинява“, със заповед да се пощади живота на белите хора и да се доведат тук…

— Прости ми, татко мой — го прекъснах аз, — ако вярно съм разбрал, „ Тя , на която всичко се подчинява“, не живее тук; как е могла тогава да знае за нашето пристигане?

Биллали се обърна и като видя, че сме сами — Устана изчезна, когато Биллали започна да говори — каза със странна усмивка:

— Та нима във вашата страна няма човек, който вижда не само с очите си и чува не само с ушите си? Не питай! „Тя“ знае всичко!

Вдигнах рамене. Биллали продължи, казвайки, че не бил получил по-нататъшни наставления за нас и че трябва да се види с „ Тя , на която всичко се подчинява“, за да узнае желанието й.

Разбрах, че „Тя“ е кралицата на народа Амахаггер и попитах стареца: дълго ли време ще отсъства? Биллали отговори, че той ще се завърне след пет дена, защото трябвало да измине много мили по блатата, докато стигне там, където „Тя“ живее. После той добави, че в негово отсъствие за нас ще се грижат, и че напълно е уверен в благоприятния за нас отговор. В същото време той не скри от нас, че всеки чужденец, който се е появявал в страната им, веднага бивал осъждан на смърт, която той не иска да описва, за да не оскърби нашите чувства. Това се вършело по заповед на кралицата, която никога не се опитвала да спасява чужденците.