Хенри Хагард - Тя

Стъмни се. Като плавахме някое време, хвърлихме котва, но не се осмелихме да излезем на брега, защото не знаехме дали ще намерим удобно място за нощуване; бояхме се и от отровните изпарения на блатата, кои го не можеха така убийствено да действат далече от сушата. Запалихме походната лампа, навечеряхме се и се наканихме да спим. Но спането се оказа невъзможно. Привлечени от светлината или от необикновената миризма на бели хора, цели рояци огромни комари се нахвърлиха върху нас. Те летяха на облаци, хапейки и жилейки ни безмилостно и толкова болезнено, че просто ни подлудиха. Само тютюневият дим ни помагаше. Най-после завихме главите си с покривки и застанахме неподвижни, псувайки и проклинайки комарите. Внезапно, сред нощната тишина, като гръмотевица екна наблизо до нас дивият рев на лъв.

— Ей, ти! — провикна се Лео, подавайки главата си от покривката. — Не е ли по-добре да излезем на брега, чичо! Проклятие! Ето че комар ме ухапа по носа! — и главата му изчезна под покривката.

Скоро след това се появи луната и въпреки рева на лъва, ние задрямахме.

Не зная какво ме накара да покажа главата си, но чух как Джоб уплашено шептеше.

— О, звезди небесни, погледнете там!

Вкупом се вгледахме към посоченото място и при лунната светлина, видяхме около брега блестящи точки.

— Какво е това? — попитах аз.

— Това са проклетите лъвове, сър! — отговори Джоб уплашено. — Те идват насам, за да ни изядат!

Нямаше съмнение, че бяха лъвове. Аз видях яростно искрящите им очи. Лео вдигна пушката си, аз го посъветвах да почака докато се приближат.

На 50 крачки от нас се показа една лъвица и яростно зарева. В този момент Лео гръмна. Куршумът попадна в зиналата й уста и излезе през тила. Чу се силен плясък във водата и лъвицата падна мъртва.

Зад нас се виждаше лъвът, облегнал предните си лапи на брега. Внезапно лъвът изпусна страшен рев и скочи на брега, влачейки след себе си нещо тъмно.

— Аллах! — се провикна Мохамед. — Погледнете! Крокодил е захапал крака му!

Ние видяхме дългата муцуна на крокодила, устата, тялото му. Последва удивителна сцена. Лъвът се опитваше да извлече крокодила на брега и страшно ревеше, а крокодилът бе впил зъби в задния му крак. Тогава лъвът диво изръмжа, обърна се и удари с предния си крак крокодила по главата. Влечугото бавно се раздвижи напред, а лъвът го хвана за гърлото. И двете животни се затъркаляха по брега. В тая отвратителна борба трудно можехме да следим движенията им, но скоро забелязахме, че крокодилът, облян в кръв, държеше в железните си челюсти тялото на лъва. Измъченият звяр скачаше и ревеше в агонията си, като бясно удряше с крака врага си по главата; и той успя да нарани нежното гърло на крокодила. Скоро под крокодила падна главата на лъва и той с ужасен рев издъхна. Крокодилът бавно запълзя, влачейки след себе си прегризания труп на звяра. Тая ужасна борба представляваше поразителна гледка. След това оставихме Мохамед да пази лодката, а ние прекарахме нощта сравнително спокойно, доколкото ни позволиха комарите.

На разсъмване започнахме да се готвим за път. Трябва да кажа, че когато разгледах лицата на спътниците си, бях готов да прихна в смях. Пълното и добродушно лице на Джоб бе страшно подуто от комарите; и Лео не бе в по-добро положение. От тримата най-малко бях пострадал аз; откакто заминахме от Англия, бях пуснал и брада, като й дадох пълна свобода да расте.

Комарите не бяха пожелали да посегнат на Мохамед, вероятно бяха подушили у него миризмата на правоверен човек. През тая седмица колко жадувахме и ние да имаме миризмата на нашия арабин! Докато се оглеждахме взаимно и се смеехме, доколкото ни позволяваха подутите устни, съвсем се бе разсъмнало; и утринният вятър бе разпръснал вдигащата се от блатата мъгла. Опнахме платното и като разгледахме убитите лъвове и крокодила, заплавахме по посока към малкото езеро, по течението на реката. По пладне, когато ветрецът затихна, имахме щастието да намерим удобно място за лагер и да запалим огън; изпекохме и сготвихме една дива патица, която не бе много вкусна, но все пак ни задоволи. Останалото месо нарязахме на резени и ги окачихме да съхнат на слънце.

В това гостоприемно място останахме до следващата сутрин и прекарахме нощта без особени тревоги, ако не считаме постоянните атаки на комарите. Следващите дни изминаха без никакви приключения. Успяхме да убием непознат дивеч и да намерим няколко вида водни кремове, съвсем разцъфнали и чудно хубави. На петия ден от пътуването ни, вятърът затихна в единадесет сутринта; бяхме принудени да спрем; избрахме за почивка група дървета, под които се разположихме. Разхождайки се по брега, убихме още няколко водни птици… След като бяхме успели да изминем 50 ярда разбрахме, че е невъзможно да продължим по реката, защото по-нататък, почти на 200 ярда разстояние, се простираше плитководие.