Хенри Хагард - Тя

Тяхна кралица била „Тя“ , която се появявала твърде рядко, веднъж на две или три години, и винаги забулена така, че никой не вижда лицето й. Казват, била прекрасна, най-хубавата от всички жени, била безсмъртна и имала огромна власт над всичко. От време на време, кралицата си избирала съпруг; щом се роди от този съюз дете от женски пол, съпругът бил умъртвяван. Детето расте и наследява кралицата майка. На кралицата се подчиня лава цялата страна. Нарушаването на нейните заповеди водело след себе си смърт. Кралицата била заобиколена от стража, но нямала редовна войска.

Попитах Устана, колко голяма е страната и колко народ живее в нея. Тя ми отговори, че имало десет „домакинства“, включително и „домакинството“на кралицата: Понякога племената воюват помежду си, докато „Тя“ не прекрати свадата само с една дума. Войните и блатната треска намаляват броя на населението, което няма никакви контакти с други народи, понеже блатата са непроходими. Веднъж откъм голямата река дошла чуждоземна войска и искала да ги нападне, но половината от тая войска загинала в блатата, а останалите войници измрели от глад и треска. Блатата са непроходими и само ние единствени знаем пътеките през тях, добави Устана. Аз мисля, че ние никога не бихме попаднали тук, ако не ни бяха пренесли с носилка.

Много и различни неща узнахме от Устана. Цялата история на страната беше удивителна, почти невероятна и напълно отговаряше на старинните надписи върху съда. Очевидно е, че има някаква тайнствена кралица, надарена с безсмъртие! Мохамед, когото гледаха с презрение, беше обладан от голям страх, през целия ден седеше свит в ъгъла на пещерата и постоянно призоваваше Аллах и неговия Пророк. Когато реших да узная в какво се заключава причината за страха му, той ми заяви, че сме попаднали в омагьосана страна, където няма хора, а само дяволи. Честна дума, няколко пъти бях склонен да споделя мнението му.

През нощта на четвъртия ден от заминаването на Биллали, се случи следното събитие: ние тримата с Устана седяхме около огъня в пещерата, преди да си легнем да спим. Внезапно Устана, която седеше тихо, стана и сложи ръка върху златните къдри на Лео. Дори и сега, когато затворя очи, виждам гордата и стройна фигура; застанала пред нас, тя заговори с неспокоен тон:

„Ти си моят избраник! Отдавна те чаках.

Ти си прекрасен. Кой друг има такава чудна коса, такава бяла кожа!

Кой има такава силна ръка, кой е толкова храбър?

Твоите очи са небе, в което се отразяват звездите.

Ти си прекрасен и сърцето ми се стреми към теб!

И аз те взех, о мой възлюбен!

Това ще продължи кратко време; докато не настъпи нещастният ден.

Какво ще се случи в този ден? Уви, мой възлюблений, аз не зная!

Но няма да те видя вече, ще потъна в мрак!

«Тя» е по-силна от мен и ще те вземе, защото «Тя» е по-хубава от Устана, тогава…“

Устана внезапно прекъсна пеенето си. Устреми блестящите си очи в тъмнината. Ние се загледахме нататък, но нищо не видяхме. Но навярно Устана бе видяла нещо, което бе разтърсило дори нейните здрави нерви; тя безгласно падна до нас. Лео, който се бе привързал към младата жена, страшно се уплаши и наскърби. Да си призная и аз самият изпитвах суеверен ужас.

Устана скоро се свести и трепереща конвулсивно седна.

— Какво ти е, Устана? Кого видя? — попита Лео.

— Нищо, моя любов! — отговори тя, опитвайки да се усмихне.

Тя се обърна към Лео и като го погледна с най-голяма нежност, обхвана главата му с ръце и го целуна по челото като любяща майка.

— Когато аз се отделя от теб, моя любов — каза тя, — когато през нощта протегнатата ти ръка няма да срещне моята, тогава, спомняй си понякога за мен, защото горещо те обичам, макар да не съм достойна дори да ти мия краката… А сега нека се любим, нека бъдем щастливи! Кой знае какво ще стане утре?

На другия ден след тая забележителна сцена, която дълбоко ни впечатли, ни известиха, че вечерта, в наша чест, ще има гощавка. Искаше ми се да я отклоня; заявих, че ние сме скромни люде и не сме пристрастени към официалните трапези, но забелязах, че думите ми събудиха недоволство и замълчах. Преди залез ми съобщиха, че всичко е готово и с Джоб се упътихме към пещерата, където срещнах Лео, а с него и Устана. Когато Устана узна за гощавката, красивото й лице се скова от страх.

Като улови за ръка един от техните, тя го попита нещо с повелителен тон. Отговорът като че ли я успокои малко. След време тя отново се опита да заговори същия човек, който се представяше за важна личност, но той сърдито изфуча и я отблъсна; после внезапно я хвана за ръка и я принуди да седне около огъня; забелязах, че от лични съображения тя му се подчини.