Дейв Уолвъртън - Силата

Премина покрай помещението за медитация, столовата, класните стаи. Места, в които се беше обучавал, борил и триумфирал.

Те бяха неговият дом. Сега трябваше да го напусне заради едно бъдеще, за което не беше молил, нито беше желал.

Оби-Уан прекрачи прага на Храма за последен път. Той се опита да прогони дълбоката си тъга и да погледне в бъдещето, както го бяха учили.

Но не можа.

Куай-Гон не успяваше да изтрие от съзнанието си отчаяното лице на Оби-Уан. Момчето положи усилие да не го покаже, но всяка негова черта издаваше отчаянието му.

Куай-Гон седеше безмълвно в залата със звездната карта. От всички помещения в храма тази стая му беше любима. Кадифеносин таван се извиваше над главата му във формата на купол. Единствената светлина идваше от звездите и планетите, които го заобикаляха, закачени като с карфица върху синия фон, греещи във всички нюанси на светлинния спектър. Стигаше само да протегне ръка и да докосне някоя планета, за да види холограмата й с всички физически данни, принадлежащите й сателити и начин на държавно управление.

Тук знанието се постигаше толкова лесно. Но когато ставаше дума за сърцето, всичко се превръщаше в мистерия.

Куай-Гон си каза, че е избрал правилното решение. Единственото решение. Момчето се биеше добре, но прекалено свирепо. А в това се криеше опасност.

— Не съм отговорен за момчето — каза Куай-Гон на глас.

— Дали си сигурен? — запита го Йода зад гърба му.

Куай-Гон стреснато се обърна.

— Не те чух — вежливо каза той.

Йода пристъпи навътре в залата с небесната карта.

— Една дузина момчета се биеха за теб. Ако днес не избереш падауан, мечтите на поне едно от тези момчета ще умрат.

Куай-Гон разгледа с въздишка една ярка червена звезда.

— Догодина ще има повече момчета. Вероятно тогава ще си избера падауан.

При посещенията си в Храма Куай-Гон ценеше високо времето, прекарано с Йода. Но сега му се искаше учителят да си тръгне. Нямаше желание да разговарят. Но знаеше, че Йода няма да си отиде, докато не постигне своето.

— Вероятно — съгласи се Йода. — А вероятно отново няма да искаш. Защо не вземеш младия Оби-Уан? Добре се сражава той.

— Въртеше меча… свирепо — отбеляза Куай-Гон.

— Да — каза Йода. — Подобно на едно момче, което познавах преди доста време…

— Недей! — прекъсна го Куай-Гон. — Занатос вече го няма. Не искам да ми се напомня.

— Не говоря за него — отвърна Йода. — За теб говорех аз.

Куай-Гон замълча. Йода го познаваше твърде добре. Не можеше да спори с него.

— Могъщ в Силата е той — отбеляза Йода.

— Но е гневен и неспокоен — добави Куай-Гон, в гласа му се прокрадна нотка на раздразнение. — Има вероятност да се обърне към Тъмната страна.

— Не всички гневни млади хора към Тъмната страна се обръщат — заяви спокойно Йода. — Не и ако подходящ учител имат.

— Няма да го взема, майстор Йода — каза равно Куай-Гон. Той знаеше, че Йода ще усети непреклонната му воля в думите.

— Много добре — започна Йода. — Но само по силата на случайността ние живеем своя живот. Ако ученик ти не вземеш, след време може би съдбата ще ти избере.

— Възможно е — съгласи се Куай-Гон. Той се поколеба. — Какво ще стане с момчето?

— В Селскостопанските части ще работи той.

Куай-Гон изсумтя.

— Фермер ли? (Каква загуба на способности!) Кажи му… че му желая успех.

— Твърде късно — каза Йода. — На път за Бендомиър е вече той.

— Бендомиър ли? — изненадано попита Куай-Гон.

— Мястото познаваш ли?

— Дали го познавам? Сенатът ме помоли да отида там. Тръгвам сега. Ти си знаел това, нали? — Куай-Гон подозрително огледа младия майстор.

— Хм… — започна Йода. — Не знаех. Но това е нещо повече от съвпадение. Необичайни са пътищата на Силата.

— Но защо прати момчето на Бендомиър? — попита Куай-Гон. — Това е жесток свят. Ако времето не го убие, те ще го направят. Ще са му нужни всичките способности, само за да запази живота си, да не говорим за Селскостопанските части.

— Да, така реши Съветът — Каза Йода. — Да се отглежда реколта на Бендомиър, може би, не е лесно. Но е добро място един млад джедай да израсне.

— Ако не загине — изръмжа Куай-Гон. — Вероятно имаш по-голяма вяра в него от мен.

— Да, това е моята мисъл — изговори учителят Йода с усмивка. — Внимателно да слушаш трябва.

С въздишка на раздразнение Куай-Гон насочи вниманието си към звездите.

— Може да разглеждаш звездите, Куай-Гон — каза Йода, докато излизаше, — те ще те научат на много неща. Но дали ще е това, което имаш нужда да знаеш?