Дейв Уолвъртън: Силата

— Просто ни кажи кой е предизвикал сблъсъка — каза Мейс Уинду. — Кой какво е казал и какво е станало след това.

Тренировъчният дроид издаде звук на възмущение от прекъсването. Но след като Мейс Уинду го погледна особено, той разказа как Брук е предизвикал Оби-Уан.

В заключение Мейс Уинду въздъхна.

— Значи имаме едно подло и едно глупаво момче — като каза това, той погледна към Йода. — Какво предлагате?

Йода примигна.

— Да дадем и на двамата възможност да се докажат отново — изрече той.

Червеният светлинен меч на Брук пукаше и съскаше, докато Оби-Уан отчаяно се опитваше да го парира със своето оръжие. Двете момчета отново се бяха вкопчили в двубой.

Оби-Уан усещаше ужасна болка в мускулите си. Пот се беше пропила в дебелата му туника. Силата на Брук го беше изненадала. Момчето се биеше с отчаяние, сякаш животът му зависеше от това. Оби-Уан осъзна, че Брук е толкова уплашен, че няма да бъде избран за падауан, колкото и той самият.

Оби-Уан трябваше да хвърли своята сила срещу тази на Брук и дори да натисне още малко. Това беше последният му шанс.

Острието на Брук изжужа, когато той се прицели в гърлото на Оби-Уан. Ако го докоснеше там, това щеше да означава смъртоносен удар и загуба на Оби-Уан.

Зрителите, седящи в сенките около бойната арена, извикаха. Учители и ученици се бяха събрали, за да наблюдават дуела. Оби-Уан не можеше да ги види — само чуваше окуражителните възгласи. Над главите им кръжеше дроид, наблюдавайки дуела като рефер.

— Глупак! — тихо изломоти Брук, за да не го чуят. — Не трябваше да се захващаш с мен. Не можеш да ме победиш.

Стряскащата бяла коса на Брук бе вързана на конска опашка, капки пот бяха избили над веждите му. Той носеше тежка броня. Мирисът на опърлена плът и коса се носеше във въздуха. Двамата бойци бяха успели да си разменят удари, но тези попадения не можеха да се смятат за решаващи.

Около арената много млади ученици викаха както за Брук, така и за Оби-Уан. Всички те бяха разбрали за боя миналата вечер. Оби-Уан чу как Бант извика.

— Смело, Оби-Уан! Добре се справяш!

Гейрън Мулн изсвири през зъбите си.

— Искаш да кажеш, че ти не можеш да ме победиш — отвърна Оби-Уан на Брук, докато тренировъчните им мечове се допираха и съскаха. — Провалът ти днес ще е знак за всеки един, че си не само губещ, но и лъжец.

Учителите бяха решили двубоят да се проведе без превръзки на очите. Лицето на Брук беше съвсем близо и очите му изпиваха Оби-Уан с омраза. Мигът стана безкраен. В очите на Брук Оби-Уан видя едно възможно бъдеще за себе си, бъдеще, в което го ръководи гневът, в което той чувства омраза към всеки, който му се опълчи.

Оби-Уан потърси Силата. Усети как тя се завихря около него, но не можеше напълно да я улови. Насреща му беше момчето, което стоеше между него и мечтата му, което му се подиграваше и го мразеше. Той скочи срещу Брук и видя изненадата в очите му, докато той падаше назад.

Оби-Уан се възползва от несигурността на Брук, за да направи светкавична атака. Брук се наведе и замахна към краката на Оби-Уан. Оби-Уан скочи високо във въздуха.

Като дете Оби-Уан беше научил от по-големите ученици да избягва светкавични атаки, на които им липсва енергия. Вместо това беше обучен да се бие отбранително, да парира удари с пестеливи движения и дори да ги избягва.

Докато блокираше ходовете на Брук, Оби-Уан усещаше погледа на Куай-Гон Джин върху себе си. Джедаят беше бунтар и самотник и Оби-Уан искаше да го приемат като такъв.

Вместо да се нагажда към атакуващата стратегия на Брук, Оби-Уан нападна внезапно и с жар. Брук се опита да блокира атаката, но светлинният меч на Оби-Уан срещна неговия с пронизваща мощ. Брук едва не изпусна оръжието си.

Оби-Уан размаха светлинния си меч с две ръце. Брук опита да парира за втори път, но падна назад. Светлинният му меч се изключи и се изтъркаля надалеч по неравния под.

Оби-Уан разсече надолу — решителен удар, с който трябваше да спечели, но Брук успя да се претърколи настрани и да грабне светлинния си меч. Времето едва му стигна да го включи, преди мечът на Оби-Уан да падне отгоре.

Този път нямаше как да блокира удара. Светлинният меч на Брук поддаде. Оби-Уан го докосна между очите, изгаряйки косата и кожата му.

Брук изкрещя от болка, когато и двата меча го жегнаха, а Йода обяви:

— Достатъчно!

Всички край арената викаха от радост. Очите на Бант грееха, а върху сбръчканото лице на Рийфт се появиха още повече гънки заради широката му усмивка.