Дейв Уолвъртън: Силата

Тя си тръгна като затвори вратата след себе си. Оби-Уан остана сам и в стаята се чуваше само звукът от макетите от изтребителите.

Нямаше какво друго да направи, освен да си събере нещата. Оби-Уан се почувства съсипан и го обхвана срам, че трябва да се сбогува. Но не можеше да постъпи така с Гейрън Мулн и Рийфт, нито с най-добрата си приятелка — Бант. Те щяха да се разтроят, щяха да се почувстват наранени, ако си тръгнеше тайно. Не беше редно да го прави така. Приятелите му щяха да го питат къде отива. Щом им кажеше, че е получил заповед да се присъедини към Селскостопанските части, мълвата щеше да плъзне. Представяше си как някои щяха да се смеят. Нямаше нищо, което можеше да каже или направи, за да изчисти името си.

Защото истината бе, че ако Брук беше поставил капана, той беше влязъл в него съвсем по собствена воля. Сляпо и без умисъл, навярно. Но именно неговата воля го беше довела дотам. Що за джедай щеше да бъде, ако се подвеждаше от номерата на глупак като Брук?

Оби-Уан се отпусна върху кушетката. Той беше разочаровал учителя Йода. Беше стъпкал последния си шанс, като позволи на гнева да замъгли съзнанието му. Сега най-ужасните му страхове се бяха сбъднали. След всички тези години на обучение той не беше достоен да бъде рицар джедай.

Йода често му повтаряше, че гневът и страхът го теглят силно, че ако не се научи да ги контролира, те ще го поведат по пътека, по която не желае да тръгва.

— Сприятели се с тях — беше го посъветвал Йода. — Погледни ги в очите. Превърни грешките си в свои учители. Само така те няма да те управляват. Ти ще ги управляваш.

Мъдростта на Йода се беше пропила в сърцето му. Как можа да не се вслуша в нея?

Дочу, че останалите се готвят за сън. Разменяха се пожелания за лека нощ. Най-накрая осветлението бе изключено и тишината завладя коридорите.

Оби-Уан усети, че е заобиколен от миролюбивата енергия на спящите ученици. Но тя не утеши разбунената му душа. Съучениците му можеха да почиват спокойно. Те нямаха мисли, които да ги измъчват. Оби-Уан се въртеше в постелята си, неспособен да пропъди образа на триумфиращото лице на Брук, когато е научил за съдбата на Оби-Уан.

На вратата се почука тихо. Оби-Уан колебливо се надигна и отвори. Бант стоеше безмълвно и само го гледаше. Младата каламарянка бе облечена в зелена роба, която контрастираше с кожата й с цвят на сьомга. Дрехите й носеха уханието на влага и сол, защото идваше от помещение, в което се поддържаше влажност като на бриз от топло море. Дребна за десетте си години, тя го наблюдаваше с големите си сребристи очи.

Бант огледа обгарянията и синините му, а изражението на лицето й казваше: „Пак си се бил!“ После погледът й се плъзна покрай него към приготвения му багаж на пода.

— Нямаше ли да се сбогуваш? — промълви тя, като примигна, за да спре огромните сълзи. — Щеше да си тръгнеш просто така?

— Изпратиха ме в Селскостопанските части — каза Оби-Уан, надявайки се, че тя ще разбере колко унизително е това за него. — Исках да ти кажа довиждане, но…

Тя поклати глава.

— Чух, че заминаваш за някаква планета, наречена Бендомиър.

Значи вече всички знаеха! Оби-Уан кимна, а Бант се приближи към него, за да го дари с несръчна прегръдка.

— Да, там отивам — каза й той и я прегърна. „Съдбата ми е решена — помисли си в отчаяние. — Ще стана фермер.“ Това първо сбогуване щеше да бъде последвано от други. Не можеше да го избегне.

Бант се намръщи и отстъпи назад.

— Ще бъде опасно. Не ти ли казаха, че ще е опасно?

Оби-Уан поклати глава.

— Става дума за селскостопанските части. Какво опасно може да има?

— Не можем да знаем — отвърна Бант.

— Но ще узнаем — меко добави Оби-Уан.

Това беше изречение, което бяха чували неведнъж от учителите, когато от тях се изискваше да изпълнят задача, чието значение не можеха да разберат.

— За теб мъчно ще ми е — рече Бант, наподобявайки странния начин на изразяване на Йода. Тя примигна, за да скрие сълзите си.

— Съжаление изпълва ме — отвърна Оби-Уан. Той се опита да се усмихне, но не успя. В отговор Бант го прегърна още веднъж, после побърза да се отдалечи.

С помощта на джедайското лечителско изкуство и чудотворните мехлеми в храма, изгарянията и отоците на Оби-Уан Кеноби бяха излекувани до сутринта. Но болката в сърцето му не се беше притъпила. Той поспа малко и се събуди доста преди зазоряване.

Сбогува се с Гейрън Мулн и Рийфт — момчета от две различни части на галактиката, които бяха станали неразделни, откакто се бяха запознали в Храма на джедаите.