Дейв Уолвъртън: Силата

— Брук, достатъчно! — каза Йода. — Да се научи и да губи, и да печели, е длъжен джедаят. Сега върви в стаята си.

Оби-Уан се опита да не обръща внимание на хапливите думи на Брук. След един месец щеше да навърши тринадесет години и трябваше да напусне храма. Подигравки като тези на Брук все по-често долитаха до неговите уши с приближаването на рождения му ден. Ако не станеше падауан в следващите четири седмици, щеше да е твърде голям. Той внимателно се заслушваше в мълвите и бе разбрал, че нито един джедай нямаше да идва в това време, за да си избере падауан. Боеше се, че никога няма да стане рицар джедай. Страхът го разгневяваше. Достатъчно, за да направи тази глупава забележка:

— Не е нужно, за да го отпращате, учителю Йода — каза той. — Не се страхувам да се сражавам с него, без да си превързва очите.

По скулите на Брук пробягна червенина, а леденосините му очи се присвиха. Йода просто кимна, приемайки казаното от Оби-Уан. Но истината беше, че Оби-Уан бе изтощен колкото Брук. Той се надяваше, че Йода ще отпрати и двамата по стаите им, вместо да им позволява да се дуелират пак.

Но не след дълга пауза Йода каза:

— Добре. Продължете. Много още да учите имате. Но да използвате превръзките трябва.

Оби-Уан се обърна и се поклони на Йода, приемайки нареждането. Той знаеше, че Йода разбира колко е изморен. Въпреки, че желаеше учителят да му даде малко отдих, той приемаше мъдростта на всички решения на Йода — големи и малки.

Оби-Уан стегна превръзката си. Прогони умората си, повелявайки на своите мускули да се подчиняват. Опита се да забрави, че се бие с Брук и че шансовете да стане рицар джедай са почти никакви. Вместо това той се концентрира върху образа на тогорянския пират, върху козината му на оранжеви ивици, покрита с черна броня.

Оби-Уан усети Силата да тече около него и вътре в него. Усещаше живата Сила в Брук и тъмните вълнички, предизвикани от яростта на Брук. Първото му желание беше да сблъска този гняв със своя собствен. Но трябваше да се опълчи срещу него.

Оби-Уан зае отбранителна позиция, когато Брук скочи насреща му. Той позволи на Силата да го води, както беше направил преди малко. Лесно блокира следващия удар. После скочи високо, за да избегне друг удар, и се приземи зад една колона. Светлинните мечове се сблъскаха, хвърляха искри и горяха, после се разделиха. Въздухът натежа, пропит с енергията от битката.

Известно време двамата ученици се дуелираха, сякаш изпълняваха грациозен танц. Оби-Уан отскачаше от всяка атака и парираше всеки заплашителен удар. Не направи опит да порази Брук.

„Нека проумее, че не съм несръчен — с горчивина си помисли Оби-Уан. — Нека проумее, че не съм глупав. Нека го проумее отново и отново.“

Дрехите на Оби-Уан се напоиха с пот. Мускулите му горяха. Той едва смогваше да си поема дъх. Но докато не атакуваше с ярост, Силата оставаше могъща в него. Опита се да не мисли за двубоя. Той насочи цялото си същество към танца и скоро стигна до онази точка, когато всякакви мисли изчезнаха.

Брук се биеше все по-вяло и по-вяло. Скоро на Оби-Уан не се налагаше да отскача от немощните атаки на Брук. Той просто ги парираше, докато накрая Брук се отказа.

— Добре, Оби-Уан — извика Йода. — Напредваш.

Оби-Уан изключи светлинния си меч и го закачи на колана си. С превръзката изтри потта от лицето си. До него Брук се бе превил запъхтян. Не поглеждаше към Оби-Уан.

— Виждаш ли? — продължи Йода. — За да съкрушиш врага, не е нужно да го убиваш. Съкруши гнева, който пламти у него, и той вече не ще бъде твой враг. Гневът е истинският враг.

Оби-Уан разбра думите на Йода. Но изцъкленият поглед на Брук показа на Оби-Уан, че не е съкрушил гнева на противника си. Нито беше спечелил уважението му.

Двете момчета се обърнаха към Йода и тържествено се поклониха. През съзнанието на Оби-Уан премина образът на неговата приятелка Бант. Едно от най-хубавите неща в триумфа над Брук беше, че щеше да й разкаже за победата си.

— Достатъчно за днес — каза Йода. — Утре в храма пристига един рицар джедай, за да избира падауан. Да сте готови за него вие трябва.

Оби-Уан се опита да прикрие изненадата си. Обикновено, когато някой рицар джедай идваше в храма да търси падауан, мълвата изпреварваше пристигането му с дни. Така, ако някой ученик искаше да спечели честта да стане рицар, той или тя можеше да се подготви физически и духовно.

— Кой? — попита Оби-Уан с разтуптяно сърце. — Кой ще идва?

— И преди си го виждал — отговори Йода. — Майстор Куай-Гон Джин.