Това беше най-страшната обида, която можа да измисли, за да намекне, че джедайското майсторство на Брук е достойно единствено и само за Селскостопанските части.
Брук се хвърли срещу него, ръмжейки, с вдигнат високо светлинен меч. С вик на уста Оби-Уан се приготви да го посрещне. Просветващите остриета се сблъскаха във взрив от светлина и жужене, когато двете момчета се срещнаха в средата на стаята.
Дори и толкова уморени, момчетата се дуелираха до пълно изтощение. Когато с мъка излязоха от залата, те бяха лошо обгорени и насинени.
Никой не беше спечелил; и двамата бяха загубили.
Щом Оби-Уан се запъти към своето помещение, Брук се качи с асансьора към горните стаи в храма, където лечителите практикуваха занаята си. Накуцвайки, той влезе в лекарското отделение, симулирайки по-сериозни поражения, отколкото бяха в действителност. Дрехите му бяха нарязани и белязани от тренировъчния меч. От носа му течеше кръв.
Когато медиците го видяха, първите им думи бяха:
— Какво е станало?
Брук изпъшка.
— Оби-Уан Кеноби… — и се направи, че припада.
Един от лечителите го погледна и изрече отсечено към своя дроид:
— Веднага уведоми майсторите!
Оби-Уан си превързваше раните в стаята, когато разбра лошите новини. Той размишляваше как да впечатли Куай-Гон на другата сутрин. Мислеше как да усъвършенства бойните си умения — какво може да каже или да направи, за да убеди рицаря, че е достоен да стане негов падауан. Но точно тогава Досънт Вант донесе една информационна капсула и го запозна със заповедите.
Изведнъж всичките му планове и мечти бяха разбити на парченца.
— Виж сега, не е толкова страшно — каза Досънт Вант. Тя беше висока жена със синя кожа, с елегантна опашка на главата, която се извиваше нервно.
Шокиран, Оби-Уан се беше втренчил в заповедите. Имаше нареждане на следващата сутрин да напусне храма. Трябваше да си стегне багажа.
Заповядано бе да се яви на Бендомиър — някаква планета, за която дори не беше чувал и която се намираше във Външния пояс на Галактиката. Там трябваше да се присъедини към Селскостопанските части.
— Но аз не разбирам — глухо промълви той. — До рождения ми ден остава един месец.
— Зная — каза Досънт Вант, — но корабът „Монумент“ излита утре с хиляда миньори на борда. Не може да се бави само, защото ти имаш рожден ден.
Изумен Оби-Уан огледа стаята. Над главата му три макета на верпински изтребители хвърчаха под тавана. Сам той ги беше изработил. Антигравитационни полета ги поддържаха във въздуха, работните им светлини просветваха в пурпурно и зелено, докато кръжаха наоколо. Миниатюрни пилоти, подобни на насекоми, въртяха глави, сякаш се оглеждаха. Върху бюрото му бяха натрупани учебници и карти. Светлинният му меч висеше на мястото си на стената. Не можеше да си представи, че ще напусне тази стая. Тя беше неговият дом. Щеше с радост да я освободи само заради трудния живот на джедайски ученик. Но не и за да стане фермер!
Нямаше да бъде рицар! „Брук беше прав“ — с горчивина си помисли Оби-Уан. Йода се опитваше да го успокои.
Изненадата и отчаянието го накараха да се почувства много зле. Той вдигна поглед към Досънт Вант.
— Все още мога да стана рицар джедай.
Досънт Вант нежно докосна ръката на Оби-Уан. Тя се усмихна, разкривайки острите си зъби. После поклати глава.
— Не всеки е предопределен за воин. Републиката има нужда и от лечители, и от фермери. Със своите умения ще можеш да лекуваш реколтите. Талантът ти ще помогне да има храна за всички светове.
— Но… — Оби-Уан искаше да каже, че се чувства измамен. Имаше право на още четири седмици. — Това е работа за неспособни, за онези, които са твърде слаби, за да бъдат рицари. Освен това утре Куай-Гон ще избира падауан. Учителят Йода каза, че трябва да се бия за него.
Досънт Вант поклати глава.
— Това е било, преди учителите да разберат за побоя над Брук. Наистина ли си мислеше, че лечителите ще премълчат постъпката ти?
Докато ужасът нарастваше, Оби-Уан осъзна какво се е случило. Брук му беше поставил капан и той падна право в него. Искаше да протестира, да каже, че е невинен. Дуелът беше честен. А лечителите? Брук не беше чак толкова зле — освен ако не е преувеличил всичко.
— Не за първи път позволяваш на гнева да надделее у теб — каза Досънт Вант. — Но дано да е за последен. — Тя кимна отсечено. — Сега се опитай да не изглеждаш толкова тъжен. Тази вечер трябва да си стегнеш багажа и да се сбогуваш с приятелите си. Галактиката е огромна. Ще искат да те видят, преди да заминеш.
Читать дальше