Дейв Уолвъртън - Силата

По-късно, когато заедно с Куай-Гон отидоха в отделението на Джемба, за да вземат скрития дактил, никой не се опита да ги спре.

Заради заповедите на Джемба над триста миньори на „Офуърлд“ бяха убити в битката. Осемдесет и седем арконянци бяха загубили живота си. Пещерите се изпълниха с тъжния напев на арконянците.

Оби-Уан наблюдаваше как неговият приятел тъжи заедно с другите арконянци. Беше дошъл мигът, в който Си Триймба трябваше да бъде със своя народ. Оби-Уан постави ръка на рамото му и леко го стисна, после се отдалечи.

Работната сила на миньорите беше намаляла почти два пъти. Докато арконянците оплакваха жертвите, Клат’Ха планираше бъдещето им. Тя отиде при един от бригадирите на Джемба — хътянин на име Агаба, и му каза:

— Агаба, искам да наема теб и работниците ти.

— Кои по точно? — подозрително попита Агаба.

— Всички — отвърна му тя. — Ще си ръководител на тези работници временно, докато стигнем Бендомиър. Ще откупя договорите ви.

— И после какво? — попита Агаба. Хитра искрица се промъкна в погледа му, докато размишляваше как може да измъкне печалба.

— Ще предложа на всички ви да работите за нашата миньорска компания — каза Клат’Ха. — Ние поделяме печалбите, затова всичко зависи от вашето решение. Помисли. Като стигнем на Бендомиър, шефовете ти ще те понижат, ще ти сложат някой началник. Това е твоят шанс да избягаш от „Офуърлд Майнинг“, да се хванеш на прилична работа, която е добре платена, и то за дълъг период.

Агаба облиза устни и се заозърта наоколо като приклещен в ъгъла джауа.

— Договорите ни няма да се евтини — започна той. — Бих казал, например, две хиляди на работник.

— Каквито и пари да ти дам — парира го Клат’Ха, — ще отидат в джобовете на шефовете ти. Затова ти правя едно по-добро предложение. Ще ти дам по двадесет на работник и лична премия от двадесет хиляди само защото си подписал с мен.

Очите на Агаба се разшириха от удоволствие. Клат’Ха знаеше къде да натисне. Агаба щеше да приеме сделката от алчност. Но за сметка на това работниците щяха да получат свободата си.

Куай-Гон знаеше кога трябва да признае, че е сгрешил. Беше подценил Оби-Уан Кеноби.

Корабът бе почти готов. Бяха решили да тръгнат на зазоряване. Куай-Гон излезе от звездолета, за да погледне за последен път огромното море. Нужно му беше време, за да размишлява над случилото се.

Прибоят се блъскаше в скалите около него, докато той се взираше в многоцветните луни на планетата, които вече бяха започнали да избледняват на светлината на утрото. Той се замисли върху думите на Йода.

— Собствен живот ние не живеем. Ако ученик няма да избереш, тогава с времето съдбата ще ти избере.

Куай-Гон все още не беше сигурен дали съдбата бе посочила Оби-Уан за негов падауан и дали не ги беше събрала заедно само заради това необикновено приключение. Той прие за съвпадение факта, че и той, и Оби-Уан Кеноби пътуват за Бендомиър. Все пак Йода беше изпратил момчето на Бендомиър, а заповедите на Куай-Гон идваха от Сената, от самия Върховен канцлер! Беше невероятно Йода и Върховният канцлер да са изплели тази мрежа заедно.

Но всичко това се беше случило.

И двамата пътуваха за Бендомиър, а Куай-Гон имаше тревожно чувство за тази мисия.

Съществуваше и нещо друго. Никак не беше лесно един джедай да докосне съзнанието на друг. Това беше нещо лично, като между най-близки приятели. Или между рицар и неговия падауан.

За пръв път от дълго време Куай-Гон не знаеше как да постъпи.

— Несигурна когато е пътеката, по-добре да изчакаш, така е — често му беше повтарял Йода.

Сега можеше да използва този съвет, макар да подозираше, че Йода би предпочел да приеме противоположното решение. Нямаше да предложи на Оби-Уан да стане негов падауан. Щеше да изчака.

И щеше да наблюдава. Двамата имаха различни задачи на Бендомиър, но той нямаше да отделя поглед от Оби-Уан. Една мисия не беше достатъчна, за да се изпита момчето. Щеше да има още. Само тогава Куай-Гон би могъл да каже доколко Оби-Уан е подходящ за джедай. Бендомиър щеше да го изпита, защото Оби-Уан не харесваше поставената му задача.

Куай-Гон се усмихна. Трябваше да признае, че момчето не е фермер. Беше предопределено за по-различни неща. Но дали пътят му щеше да пресече този на Куай-Гон, все още не се знаеше.

Докато не узнаеше, нямаше да избира. Момчето трябваше да е много силно, за да разпръсне сянката на предшественика си. А Занатос хвърляше дълга, черна сянка.