Дейв Уолвъртън - Силата

Съществото изръмжа от ужас. То беше атакувало, за да погълне джедая. Сега разтърси врат в опита си да го събори от себе си. Кряскаше непрекъснато и пляскаше с криле, спускайки се към морето.

С едната си ръка Куай-Гон стисна здраво безценната торба с дактил и се приведе към врата на звяра. Използвайки всичката Сила, която можеше да събере, той му прошепна:

— Приятелю, помогни ми. Отведи ме при пещерите. Побързай!

Дрейгоните, които ловуваха уипхидянци, чуха отчаяния крясък на животното, което Куай-Гон яздеше. Те погледнаха нагоре и видяха човека на гърба му. След това излетяха в ято, за да започнат гонитба.

Животното на Куай-Гон плесна с криле и пое към пещерите. Джедаят не беше сигурен, че може да контролира съществото дълго време, защото малкият му мозък беше изпълнен с жестокост и ръководен от неутолен глад.

Грелб се вайкаше заради смъртта на помощниците си уипхидянци, когато хвърли поглед назад към възвишението. Хиляди дрейгони се бяха скупчили там.

За своя изненада забеляза Куай-Гон Джин да скача от ръба на скалата върху гърба на един ловуващ дрейгон. Джедаят насочи животното към космическия кораб.

Челюстта на Грелб увисна и той се хвърли да търси прикритие зад една скала. Там седна, но целият трепереше. Джедаят бе жив и слизаше от планината. Това означаваше само едно. Дните на Грелб изтичаха. Джемба щеше да го убие, щом му видеше физиономията. А можеше да го умъртви бавно, просто за урок.

Не беше станал втори след Джемба, за да го победи един джедай. Беше работил толкова усилено! Всички убийства, всички мъчения на невинни, цялата печалба — не трябваше да отидат напразно.

Налагаше се сам да убие джедая, преди Куай-Гон да достигне пещерите и преди Джемба да го види.

Възможно най-бързо Грелб започна да лази между скалите.

В пещерите арконянците бързо линееха. Техните биолуминисцентни очи потъмняваха като гаснещи въглени.

Наблизо Клат’Ха и няколко други човеци помагаха на изтощените арконянци. Тя изглеждаше изпита и съсипана. Наистина не можеха да направят нищо за арконянците, освен да се погрижат да им е удобно.

Си Триймба не беше помръдвал от часове. Той прошепна на Оби-Уан, че пести силите си. И все пак Оби-Уан предполагаше, че приятелят му е твърде слаб, за да се движи.

Оби-Уан беше отчаян. Мразеше да седи безучастно, без да може да помогне, докато приятелят му бавно умираше. Много пъти беше помислял да изтича навън, за да намери Куай-Гон. Но той възпря подтика си. Трябваше да остане до приятеля си и да го защитава.

В отчаянието си Оби-Уан положи чело върху коленете си. Втренчи се в пода на пещерата. Какъв бе смисълът на цялото джедайско обучение? Не се беше чувствал толкова безпомощен. Нищо, научено от него, нищо, казано му от Йода, не го беше подготвило за този момент. Беше стигнал до края на всичко — вяра, надежда, самоувереност. Беше се провалил. Цял живот щеше да си спомня това — този най-черен миг.

Най-черен миг…

Един спомен се събуди у Оби-Уан. Той си припомни позабравен разговор с Йода.

— Къде е границата? Как да разбера, когато стигна до нея? — беше попитал Оби-Уан. — Ако стигна до ръба, накъде да се обърна за помощ?

Точно тогава Йода му беше казал, че в мигове на крайна опасност, когато е направил всичко възможно, може да използва Силата, за да повика друг джедай.

— Близки трябва да сте — беше казал Йода. — Свързани.

Куай-Гон можеше да си мисли, че няма връзка между тях, но Оби-Уан беше длъжен да опита.

В тъмната пещера той се пресегна към Силата. Усети я да пулсира и засмука нейната енергия. Пресегна се със сетивата си на джедай, опитвайки се да усети присъствието на майстора. Но Оби-Уан беше още младеж и не умееше да контролира Силата така, както му се искаше. Затова той тихо изрече:

— Куай-Гон! Върни се незабавно! Скоро арконянците ще измрат без дактил.

От входа на пещерата се дочу тежък подигравателен смях. Оби-Уан вдигна поглед. Беше повикал Куай-Гон с всичко, с което разполагаше, но вместо това беше раздразнил хътянина Джемба. За толкова му стигаха уменията.

Джемба се извиси над тях, огромното му туловище запуши входа на пещерата.

— Как се чувствате? Добре, надявам се — подигра се той. — Защото, ако не сте добре, имам дактил за продан. Дактил за нуждаещите се. Цената е животът ви. Тук разполагаме с известно количество, а останалото сме скрили на сигурно място.

Из цялата пещера арконянците започнаха да стенат. Някои легнаха по корем и запълзяха към хътянина заради дактила.