Дейв Уолвъртън - Силата

Оби-Уан открадна един миг, за да погледне към хътянина, докато три дрейгона се бяха скупчили пред входа на пещерата.

— Помогни ми! — извика Оби-Уан на Джемба, докато продължаваше да се сражава. За хътянина нямаше да е трудно да обстрелва летящите зверове. Оби-Уан знаеше, че хътянинът няма никакво желание да го спасява, но пък без съмнение искаше да спаси себе си.

— Разбира се — изкикоти се Джемба. — Ще ти помогна… да умреш. Той вдигна бластера си и се прицели.

Грелб се сгуши под скалата. Дрейгони лежаха в кракатаа на Оби-Уан. Момчето беше застанало пред входа на пещерата.

Хътянинът се изкиска тихичко. Той видя възможността и натисна спусъка на бластера. Бластерната светкавица проблесна, но за изумление на Грелб младият Оби-Уан я усети и се хвърли настрани. Изстрелът мина на косъм от него.

Грелб изрева от ярост и се приготви да стреля отново. Този път нямаше да пропусне. Но изведнъж усети как огромни зъби захапват опашката му.

Беше забравил предпазливостта, бе забравил да се крие. Един дрейгон го бе открил и преди Грелб да може да извика, чудовището го изтегли от прикритието му.

Оби-Уан стоеше задъхан. Беше усетил как Силата се бе раздвижила, когато бластерният изстрел се появи от нищото и профуча покрай главата му. Вероятно никой не беше по-изненадан от хътянина Джемба.

Лазерният изстрел срещна гърдите на огромния хътянин. За един безкрайно малък миг, не можейки да повярва, той се вгледа в раната си.

— Я виж! — изсмя се в ужас той.

Изпълнените му с учудване очи се взряха за миг в Оби-Уан. Удари гръм и проблесна светкавица. След това Джемба падна на разкаляната земя и издъхна.

Крясък на дрейгон привлече вниманието на Оби-Уан. Едва намери време да замахне със светлинния си меч към огромната гладна паст и да отскочи назад.

— Размина се на косъм, бих казал — отбеляза Куай-Гон зад гърба му. Светлинният му меч се активизира и засия в зелено. — Мисля си, че малко помощ няма да ти се отрази зле.

Оби-Уан Кеноби и Куай-Гон Джин се биеха рамо до рамо. Без да разменят и дума, знаеха кой кога и какъв ход ще направи. Когато Куай-Гон се придвижваше напред, Оби-Уан отскачаше назад, за да защити фланга му. Когато Оби-Уан се впускаше надясно, Куай-Гон пазеше лявата му страна.

Клат’Ха се присъедини към тях, хванала по един бластер във всяка ръка, а един резервен висеше на бедрото й. Куай-Гон и Клат’Ха бързо разпределиха дактила сред арконянците, за да отидат и да отбраняват скривалището. Си Триймба и група арконянци отблъскваха всеки дрейгон, осмелил се да достигне до отвора.

Планът на Оби-Уан даваше плодове. Телата на чудовищата се трупаха пред входа и го блокираха. Оби-Уан, Куай-Гон и Клат’Ха оставиха малък охранителен отряд и се насочиха към входа на съседната пещера. Битката започна отново.

Преди да умре, Джемба беше заповядал на уипхидянците и хътяните от корпорацията „Офуърлд“ да защитават пещерата, където се бяха събрали. Той ги инструктира да стрелят от скалите пред пещерата. Това беше губеща стратегия. Стотици миньори бяха загинали. Накрая Оби-Уан и Куай-Гон ги убедиха да водят битката от входа на пещерата, за да използват телата на дрейгоните като щит.

Миньорите на „Офуърлд“ и джедаите с всички сили пазеха входа на пещерата, но създанията прокопаваха нови тунели в скалите и така атакуваха миньорите отгоре и в гръб. Точно тук арконянците бяха много полезни. До вечерта всички хътяни и уипхидянци разбраха, че арконянците не са страхливци. Те бяха същества, родени в пещери и тъмнина, и когато се наложи да се сражават за своето благо, доказаха, че са безстрашни и хитри.

Никой дрейгон, който беше пробил тунел през тавана, не изненада арконянците. Наистина, арконянците бяха толкова неустрашими, че накрая уипхидянците и хътяните се оттеглиха и оставиха битката само на тях.

Малко преди да падне нощта, Оби-Уан и Куай-Гон все още се биеха пред входа на последната пещера. Дим заизлиза от устата на чудовищата, докато издаваха пронизителни крясъци в сумрачното небе. Но крясъците вече не бяха бойни викове. Изведнъж оцелелите от ятото изреваха и литнаха във въздуха. Дрейгоните обиколиха острова два пъти, после отлетяха победени.

Когато накъсани възклицания се чуха от оцелелите хътяни и уипхидянци, Оби-Уан си помисли, че това са просто възклицания от облекчение. Но когато един едър уипхидянец излезе от пещерата и малко грубичко го потупа по гърба, когато хътяните се насъбраха около него и започнаха да пляскат с ръце, Оби-Уан осъзна, че това не бяха възгласи на облекчение. Бившите врагове поздравяваха джедаите.