Дейв Уолвъртън - Силата

Той си мислеше, че знае какво е станало. Понякога пиратите минираха миньорските маршрути. Когато кораб попаднеше на мина, хипердрайвът избухваше и корабът излизаше от хиперпространството.

Щом това станеше, пиратите откриваха огън, унищожавайки оръжията и двигателите на кораба толкова внезапно, че нищо не подозиращите жертви рядко имаха време да реагират.

След това пиратите пращаха абордажни отряди и отмъкваха от кораба всичко, което можеха да вземат от жертвите.

В миньорски транспортен кораб като „Монумент“ нямаше кой знае какво за крадене, но пиратите не знаеха това. Разбираха го чак след като го взривяваха на парчета и претърсеха всяка отломка.

Подът се разтресе от още една експлозия. Докато корабът се извърташе настрани, Куай-Гон стигна до панорамния порт. През него той видя пет тогорянски бойни кораба, всичките с формата на червени хищни птици. Два профучаха покрай панорамния прозорец. Зелените светкавици на бластерите изригнаха от бойните кораби, удряйки се в „Монумент“. Металът скърцаше — сякаш протестираше. Коридорите се изпълниха с мръсен дим.

Оръдията на „Монумент“ бяха замлъкнали. Сега Куай-Гон разбра защо. Оръжейният мостик беше взривен. Парчета от горящи отломки светеха като звезди на мястото, където се беше намирал мостикът.

„Монумент“ се носеше като мъртъв в космоса. Въпреки че звучаха пожарни аларми, никой на мостика не даваше заповеди. Един тогорянски крайцер се насочи бързо към кораба.

Куай-Гон стоеше, наблюдавайки безпомощно как крайцерът приближава. Имаше моменти, когато си мечтаеше да не е сам, моменти, когато му се искаше да не е изгубил последния си падауан Занатос.

— Оби-Уан! — извика Куай-Гон. Макар да нямаше пълно доверие на момчето, той не виждаше друг избор. Имаха нужда от някакъв план. Трябваше да действат заедно, ако искаха да оцелеят.

— Пиратите се готвят да се качат на борда — отсечено каза той. — Ще се опитам да ги спра. Иди на мостика и виж дали екипажът е жив. Ако са загинали, искам да изведеш кораба оттук.

Куай-Гон твърдо гледаше момчето. Знаеше, че иска много. Знаеше, че като джедайски ученик Оби-Уан беше управлявал малко кораби в тренажора, най-вероятно „облачни коли“ на Корускант. Никога не беше пилотирал кораб като този и никога не беше участвал в сражение.

— Мога да се бия с вас — възрази Оби-Уан.

Куай-Гон се обърна и сграбчи момчето за лактите.

— Чуй ме! Този път трябва да ми се подчиниш. Довери се на преценката ми. Мога да задържа пиратите, но всички ще умрем, ако корабът остане неподвижен. Не се тревожи накъде ще се насочим. Просто полети нанякъде. Щом пиратите стъпят на борда, приятелите им няма да стрелят по нас от страх да не убият водачите си. Сега върви. И полети!

Оби-Уан кимна. Куай-Гон забеляза несигурността в очите на момчето. А и самият рицар джедай не беше убеден дали Оби-Уан ще успее да пилотира кораба.

Но не беше и сигурен дали ще съумее да удържи пиратите.

Оби-Уан кимна.

— Няма да ви разочаровам.

Куай-Гон го проследи с поглед, докато Оби-Уан се насочи към мостика, следван от Си Триймба. Изведнъж момчето му се стори толкова младо…

За част от мига Куай-Гон се изкуши да го последва и да остави пиратите на уипхидянците и арконянците. Но миньорите нямаше да могат да се опрат на тогорянците. Налагаше се да се довери на Оби-Уан.

Куай-Гон чу далечен звук от бластери. Това можеше да означава само едно — пиратите бяха стъпили вече на борда. Въпреки, че арконянците гледаха да се скрият от сблъсъка, работниците на „Офуърлд“ с готовност се впуснаха в боя.

Разбира се, пиратите щяха да изпратят повече от един абордажен отряд. Куай-Гон реши да остави екипа на „Офуърлд“ да се оправя сам. Той се впусна по коридора към дока за кацане. Клат’Ха се затича след него.

Той зави на едно разклонение. Огромен тогорянец пират стоеше точно на пътя му, очите му искряха като зелени въглени върху тъмната козина на лицето му. Тогорянецът замахна с огромните си нокти, за да разкъса Куай-Гон.

Но Куай-Гон бе майстор джедай. Силата го беше вече предупредила. Той се наведе под лапата на тогорянския пират, очаквайки това движение, и стисна светлинния меч, закачен на колана му. Острието изскочи и преряза коленете на тогорянеца, който изрева от болка.

Още тогорянци се появиха иззад ъгъла и приближаваха към тях. Клат’Ха, обзета от дива паника, извади бластера си и започна да стреля. Един тогорянец изпищя от болка, по огромните му заострени зъби се появи кръв.