Дейв Уолвъртън - Силата

Оби-Уан избута настрани мисълта за това кой може да е загинал при атаката. Той включи двигателите на заден ход.

Най-близко намиращият се боен кораб започна да стреля напосоки в космоса. На Оби-Уан беше нужен половин миг, за да насочи протонните торпеда, и после ги изстреля към корпуса на бойния кораб.

Докато вакуумът го засмукваше навън, Куай-Гон „повика“ светлинния си меч в лявата си ръка. Той се приготви за удар по краката на пиратския капитан. Тогорянецът скочи високо и избягна разрязващия удар, като след това се приземи с ботушите си право върху лявата ръка на Куай-Гон.

Борейки се с болката, Куай-Гон се опита да вдигне светлинния си меч, но тогорянецът не му даваше да мръдне. Куай-Гон отчаяно се заизвива, но не успяваше да се изплъзне. С притисната лява и ранена дясна ръка Куай-Гон почти не можеше да се сражава с чудовището.

Пиратът капитан изрева лудо и триумфиращо, а въздушното течение свистеше около него. То разкъсваше коридора като торнадо. Куай-Гон едва дишаше.

Изведнъж главата на пирата изчезна. Туловището на тогорянеца се повлече назад, грабнато от жестокия вятър.

Куай-Гон погледна към коридора. Клат’Ха бе клекнала на пода, отчаяно стискаше вратичка на шкафче с една ръка, а с другата държеше мощния бластер.

В разгара на битката тогорянците бяха забравили за жената.

В коридора имаше бронирана врата, която трябваше да се затвори автоматично при падане на въздушното налягане. Но след всички повреди по кораба не беше чудно, че тя не се задейства.

Куай-Гон кървеше силно. Едва-едва дишаше. Съвсем отслабнал, с последната си воля той призова Силата и отмести няколко отломки. Докосна бутоните на вратата и я затвори. Когато ураганът престана да свести през кораба, всичко изпадна в мъртва тишина.

Куай-Гон чуваше само собственото си дишане, а Клат’Ха се бореше да си поеме дъх.

Тогорянският боен кораб избухна във взрив от светлина.

Си Триймба се занимаваше с комуникационното табло, изпращайки сигнали за помощ. Можеше да минат дни, преди Републиката да прати кораб, но можеше и някой звездолет да се отзове след секунди.

Изведнъж бойните тогорянски кораби се отлепиха от „Монумент“. Стрелковият и бойният кораб бяха унищожени. Капитанският им крайцер и вторият абордажен кораб бяха откъснати от корпуса на „Монумент“, а телата на мъртвите пирати летяха из пространството.

Последният от пиратите се изстреля в хиперпространството, неподозирайки, че са победени от едно дванайсетгодишно момче.

Оби-Уан пилотираше „Монумент“ сред блещукащите звезди. Предупреждаващи сирени звучаха навсякъде. Мониторите показваха, че от дузина места изтича въздух.

— Изглежда, като че корабът се разпада — каза Оби-Уан на Си Триймба.

Си Триймба тревожно кимна с триъгълната си глава.

— Сега се налага да кацнем, Оби-Уан.

— Къде да кацнем? — попита момчето, поглеждайки напред в празното космическо пространство.

Си Триймба се наведе над навигационния компютър.

— Не работи — каза той.

— Да, знам — отговори Оби-Уан. — Затова управлявам ръчно. Къде е екипажът? Защо никой не идва да ни помогне?

— Вероятно се занимават с ранените, а може самите те да са пострадали — Си Триймба се взря в панорамния екран. — Чакай! Ето там!

Оби-Уан можеше само да мерне с поглед планетата пред тях — син мраморен цвят на вода се прокрадваше през белотата на облаците.

— Откъде да знаем, че въздухът е годен за дишане? — попита Оби-Уан. Атмосферата можеше да е отровна, а планетата враждебна.

— По-добре ще е от вакуума — отбеляза Си Триймба.

Фасетните очи на арконянеца срещнаха погледа на Оби-Уан. Големият кораб потрепери, още един предупредителен монитор се включи, сигнализирайки, че въздушното налягане спада.

— Ние не смятаме, че има избор — меко каза Си Триймба.

Грелб и спътниците му тичаха по коридорите в арконянската част на кораба. Миньорите на Хътянина Джемба се биха добре срещу пиратите, но доста хътяни и уипхидянци бяха загинали.

Възможността арконянците също да са мъртви беше голяма. Грелб се надяваше да задигне някаква плячка от труповете.

Но когато достигнаха арконянската част, той откри, че арконянците изобщо не бяха хванали оръжието. Вместо това, те бяха оставили джедая да ги защитава.

Грелб погледна зад един ъгъл и видя как Клат’Ха помага на Куай-Гон да се изправи на крака. Джедаят имаше дълбока рана на дясното си рамо, а лявата му ръка беше наранена и подута.