Дейв Уолвъртън - Силата

— Какво изкате да кажете? — попита той. Пот се стичаше по лицето му. — Кой от тях е нашият враг?

— Гневът е нашия враг — мъдро рече Куай-Гон. Той хвърли поглед през помещението към Джемба. — Алчността и страхът са наши врагове също. Арконянците могат да издържат без дактил известно време. Не е нужно да се биеш сега. И прибързаността е наш враг.

Оби-Уан прозря мъдростта в думите на Куай-Гон. Той изключи светлинния си меч, поклони се на Джемба, сякаш беше достоен противник, и отстъпи назад.

— Мъдър ход, малкият ми — каза Джемба. След това хътянинът изкрещя на арконянците: — Искам работници. И съм склонен да плащам добре.

Понесе се слабо ехо. Зад Куай-Гон арконянците започнаха да си шушукат разгорещено, чуваше се само един бучащ звук.

Клат’Ха извика:

— „Офуърлд“ не плаща добре на работниците си!

Джемба започна да се бие в гърдите:

— Ще плащам с храна и дактил! — каза той. — За един ден работа ще давам на миньорите си по един ден живот!

— Предлагаш да плащаш на тези живи същества с дактила, който открадна от тях? — попита Оби-Уан. Той не вярваше на ушите си. Едва се сдържаше да не се хвърли и да насече Джемба на парчета.

Джемба разтегна устни в широка усмивка.

— Честно! Който работи за мен, ще оцелее! Който не — ще умре! Какво по-добро възнаграждение мога да предложа?

През това време арконянците си шушукаха. За още по-голямо учудване на Оби-Уан някои от тях веднага тръгнаха към отсрещната част на помещението — към Джемба. Все повече се насочваха натам. Си Триймба се поколеба, но се присъедини към тях.

— Спрете! — изкомандва Клат’Ха на арконянците. — Какво правите?

Арконянците се спряха и погледнаха назад.

— Ние сме миньори — започна Си Триймба. — За нас няма значение дали сме под ръководството на Джемба, или на друг.

— Си Триймба, ами свободата ви? — попита Оби-Уан. — Не можеш да се откажеш просто така от нея!

Си Триймба го погледна тъжно.

— Ти си наш приятел, Оби-Уан, но не ни разбираш. Човеците ценят свободата колкото живота, но при нас не е така.

Арконянците се обърнаха вкупом и тръгнаха към Джемба.

Оби-Уан с всички сили се опитваше да проумее думите на приятеля си. Арконянците живееха в гнезда и споделяха всичко. На Аркона те копаеха дълбоко в почвата за корени, съдържащи вода и храна. Напълно разчитаха един на друг. Щом стъпеха на Бендомиър, щяха да копаят руда за Джемба. Докато общността им оцелееше, докато онова „ние“ съществуваше, свободата щеше да е едно нищо.

— Ако отидете при него — предупреди ги Клат’Ха, — той ще вземе каквото може от вас, но няма да ви даде нищо в замяна, освен онова, което вече е ваше по право. Джемба ще трупа сили, докато арконянците ще отслабват. Това ли искате?

— Не — призна Си Триймба, — но не желаем да умрем.

— Тогава трябва да му се опълчите — убеждаваше ги Клат’Ха. — Когато се изправите пред опасност, вие издигате стена и се криете зад нея. Така действат арконянците. Но когато някой ви разруши стената, вие скачате срещу него. Джемба не е по-добър от обикновен вредител. Той цели да ви унищожи. А ние можем да го разгромим.

Клат’Ха извади бластера си и миньорите на „Офуърлд“ вдигнаха оръжието и щитовете си, готови за стрелба. Оби-Уан изгледа разярената жена. Нейната ярост изпълваше стаята. Нужна беше само една искра, за да се възпламени обстановката.

Но това беше битка, която щяха да изгубят. Куай-Гон беше прав. Сега не беше нито времето, нито мястото за нея. Джемба трябваше да бъде спрян. Но не можеха да направят това.

— Си Триймба? — извика Оби-Уан. — Приятелю? Моля те само за едно — спри!

Куай-Гон му хвърли изпълнен с уважение поглед, но Оби-Уан нямаше време да му се порадва. Той концентрира цялото си внимание върху Си Триймба. Понякога приятелството действаше там, където Силата не можеше.

Си Триймба се обърна към Оби-Уан, разкъсван. Да се отдели от арконянците щеше да е дръзка постъпка за него. Това беше известно на Оби-Уан. Той изчака, знаейки, че ако заговори пак, ще обиди Си Триймба.

Си Триймба кимна бавно. После се придвижи към отсрещната страна на помещението, за да застане до Оби-Уан и Клат’Ха.

Едва доловим шум изпълни стаята. Един по един арконянците последваха Си Триймба.

Срещата приключи с патова ситуация. Не оставаше нищо друго, освен да се разотидат. Оби-Уан остана с Куай-Гон. Въпреки, че джедаят запази пълно спокойствие по време на сблъсъка, пот беше избила по челото му. Оби-Уан само можеше да си представя каква концентрация е била нужна на Куай-Гон, за да постигне това.