Дейв Уолвъртън - Силата

Всички тогорянци отвърнаха на стрелбата със своите бластери. Куай-Гон избягна два изстрела, а след това използва светлинния си меч, за да отбие други три.

Клат’Ха клекна долу, крещейки от бяс. Тя беше умел войн, но врагът ги превъзхождаше двайсетократно. Куай-Гон се закле да направи всичко възможно да запази живота й.

Вратата към мостика беше залостена и нажежена. Оби-Уан усети горещината, която се излъчваше от нея, докато се опита да я отвори. Пожар бушуваше от другата страна. Загърбвайки болката, той се опита да отвори вратата.

— Няма смисъл — каза му Си Триймба. — Това е противопожарна врата. Затваря се, ако на мостика избухне огън.

Оби-Уан се отдръпна от вратата. Директен удар от тогорянските кораби беше поразил мостика. Но поражение от мощен бластер или протонно торпедо би причинило много повече щети от един пожар. Най-вероятно имаше дупка в корпуса.

Беше опасно да се опитва да отвори вратата. Можеше да има само пожар, но можеше и да е по-зле. Всичкият въздух можеше да е излетял навън.

Той си спомни погледа на Куай-Гон, когато джедаят го помоли за помощта му. Този път не трябваше да го разочарова.

Оби-Уан се успокои, за да използва Силата. Той усещаше механизма и само едно малко усилие беше нужно, за да го отключи.

А после какво? Ако отвореше вратата, можеше да бъде засмукан в космоса. Или токсичен дим да пропълзи в коридора и да ги задуши. А можеше огънят да се разпростре из помещенията.

Той нямаше избор. Концентрира се и вратата се открехна.

На мига силен полъх го блъсна в гърба. Оби-Уан остана без дъх, докато корабната атмосфера свистеше край него, изсмуквана от вакуума на космоса. Оби-Уан се задържа на касата на вратата, за да не бъде засмукан навън. Само за това можа да се хване. Зад него Си Триймба се залови за края на едно контролно табло.

Мостикът наистина беше поразен. Въздухът свистеше навън през малката кръгла дупка над панорамния порт.

— Трябва да запуша пробойната! — изкрещя Оби-Уан на Си Триймба.

Но преди Оби-Уан да може да се помръдне, Си Триймба се просна на пода. Той пролази през мостика, хващайки се ту тук, ту там. Оби-Уан можеше само да се държи за вратата и да гледа. Нямаше как да спре Си Триймба, нито да му помогне.

Си Триймба се пресегна към един сферичен компас — кръгъл метален предмет, който служеше за резерва, ако основният навигационен компютър излезеше от строя. Борейки се с пищящия вятър, Си Триймба пристъпи с усилие към корпуса и пусна компаса близо до пробойната. Вакуумът го засмука и след миг въздушното течение утихна.

— Браво на теб! — каза Оби-Уан, когато се затича към пилотската кабина. Капитанът и навигаторът, все още завързани с колани към креслата си, бяха изпаднали в безсъзнание от липсата на въздух. Още минута и те щяха да се задушат. В залата се усещаше топлина. Бластерните изстрели бяха поразили навигационния терминал и метални отломки се въргаляха навсякъде. Но с толкова малко въздух в помещението пожарът беше изгаснал.

Оби-Уан освободи капитана от коланите и го премести на пода. После погледна към контролното табло. Имаше ужасно много светлинки и копчета. За момент главата му се завъртя, не знаеше какво да прави.

Той погледна към панорамния екран.

Тогорянски кораби обкръжаваха „Монумент“. Тежък крайцер, който беше превърнат в боен кораб, кръжеше много близо. Щитовете му трябваше да бъдат свалени, за да може да се движи в такава близост.

Една червена светлинка настоятелно мигаше на таблото до Оби-Уан. Той осъзна, че предните изстрелващи механизми за протонните торпеда са заредени и готови. Те бяха стандартни отбранителни механизми за транспортьори, преминаващи през подобна зона. Компютърът беше извън строя, но и без него момчето се прицели към мостика на бойния кораб.

Сърцето му биеше като лудо. Страхуваше се от това, което трябва да направи. Надяваше се Куай-Гон да е прав, че пиратите няма да посмеят да стрелят по собствените си хора, които бяха на борда. Защото, ако отвърнеха на огъня, щяха да ударят с всичко, с което разполагаха.

— Какво ще правиш, Оби-Уан? — попита Си Триймба, вкопчил се здраво в мостика.

— Ще пратя честитка на тогорянците — намусено отговори Оби-Уан. — Все още не сме мъртви!

Той се пресегна към контролното табло и изстреля протонните торпеда.

Бластерен огън осветяваше коридорите на „Монумент“, заслепявайки Куай-Гон. Той отбиваше изстрелите или ги избягваше.

Мъртви тогорянци лежаха в коридора зад него. Живите пирати препречваха пътя му напред. Виковете им кънтяха.