Дейв Уолвъртън - Силата

— Само със слаби и невъоръжени ли се занимаваш, хътянино? — попита той.

За момент хътянинът беше толкова зашеметен, че просто мигаше срещу Оби-Уан. После започна да се смее.

— Застреляйте го! — безцеремонно заповяда на пазачите уипхидянци.

Оби-Уан разчиташе на бавната реакция на уипхидянците. Те го зяпаха с отворени усти.

Оби-Уан се хвърли напред, замахвайки към тежката маса. Светлинният меч леко премина през дебелите крака. Масата с трясък падна върху уипхидянците. Паянтовите столчета, на които седяха, поддадоха под тежестта и пазачите се строполиха на пода.

— Извинете, че ви прекъсвам играта — каза Оби-Уан. Без да отделя поглед от изненадания хътянин, той се пресегна през масата и грабна ключовете за оковите около глезена на Си Триймба — старо парче метал с проста ключалка. Оби-Уан хвърли ключа на Си Триймба.

Хътянинът запълзя към него.

— Младежо, още ли не си научил урока си? Как смееш да се противопоставяш на мен — могъщия Грелб!

— О, научил съм едно нещо — каза Оби-Уан. Държеше светлинния меч в готовност. — Нападаш само слабите. Вече съм готов да се бия с теб, страхливецо.

Грелб изгледа светлинния меч с отвращение.

— С това?

Оби-Уан хвърли поглед през рамото на хътянина към Си Триймба. Арконянецът беше успял да се освободи. Бързо поглъщаше дактила от пода. Цветът му започваше да се възвръща.

Докато хътянинът се приближаваше към Оби-Уан, огромният му юмрук се вдигна, Оби-Уан се наведе и се претърколи с класическо джедайско отбранително движение. Превъртайки се настрани, той удари хътянина със светлинния меч. Чу как плътта зацвърча.

Грелб изрева от ярост. Огромното му туловище го правеше тромав, той падна върху масата, пречупвайки краката на уипхидянците. Те закрещяха от болка и го заудряха с юмруци.

— Побързай, Си! — подкани го Оби-Уан. Застанал между Грелб и Си Триймба, той изчака, докато арконяницът стигна до вратата. После се втурна след него, а Грелб се опитваше да се изправи. Хътяните бяха силни същества, но не им беше лесно да се изправят.

— Няма да ти се размине, джедай! — Грелб избуча. — Този арконянец е шпионин! Това означава война!

Оби-Уан не му обърна внимание. Той почти влачеше Си Триймба по коридора. За тяхно щастие на долното ниво нямаше много движение. Успяха да достигнат арконянската граница без повече сблъсъци.

Когато влязоха в арконянската част на кораба, Оби-Уан забеляза двама арконянци граничари забързано да се отдалечават. Знаеше, че щяха да съобщят на Клат’Ха, че двамата са се върнали. И че са се появили от територията на „Офуърлд“.

Това, разбира се, означаваше, че Куай-Гон щеше да разбере за неподчинението на Оби-Уан.

Си Триймба спря. Обърна се към Оби-Уан, искрящите му очи заблестяха отново със същата топла светлина.

— Ние ти благодарим, Оби-Уан. Ние дължим живота си на теб.

— Дължиш и залавянето си на мен — горестно каза Оби-Уан. — Извинявай, Си Триймба.

— Но твоят кураж ни спаси още веднъж — Си Триймба не се отказваше, стискайки рамото му.

— Ами твоят кураж? — отвърна му Оби-Уан. — Помисли за него, Си Триймба. Умираше, но въпреки това не ме предаде. Ти просто издържа на мъчението!

По лицето на Си Триймба се разля бавна усмивка.

— Така направихме ние — изрече доволен. — Така направихме.

Не ликувай чак толкова — каза му Оби-Уан с въздишка. — Сега трябва да се изправим пред Клат’Ха и Куай-Гон. Те изобщо няма да са доволни от случилото се.

Щом Оби-Уан и Си Триймба изчезнаха, Грелб отиде при Джемба и му разказа всичко.

Големият сив хътянин се надвеси над Грелб, побеснял от ярост. Джемба беше стотици години по-стар от Грелб и доста по-едър.

— Е? — избуча Джемба, оглеждайки се с бяс из стаята. — Знаех си! Рицарят джедай и младият му ученик са се присъединили към арконянците срещу мен!

— Беше неизбежно, о, Велики — каза Грелб. — Те мразят нашата раса.

— Ти си виновен! — изрева Джемба. — Би трябвало да ти отсека опашката и да я изям за вечеря.

Сърцата на Грелб затуптяха от страх и той прибра опашката към тялото си.

Джемба продължи.

— Щом искаше да саботираш тунелокопачите, трябваше да изчакаш да стигнем на Бендомиър.

Грелб се опита да изглежда наранен от обвинението, но Джемба не се хвана. Огромният хътянин плясна през лицето Грелб толкова силно, че Грелб да почувства как мозъкът му се превръща в желе.

След като се надигна от пода, Грелб каза:

— Преди не си се оплаквал от методите ми!

Кражби, саботажи и убийства бяха методите на Грелб, но той имаше грижата „Офуърлд Майнинг“ винаги да получава печалба от това.