Дейв Уолвъртън - Силата

— Но този път са намесени джедаи! — изрева Джемба.

— Когато натупах момчето, не знаех, че е джедай — започна да се оправдава Грелб. — Ако знаех, вече да беше труп. Обещавам, следващия път…

Джемба посочи Грелб с огромния си пръст.

— Момчето не е лъжица за твоята уста. Няма да има следващ път. Аз ще се заема.

— Както желаеш — каза Грелб. Той се обърна и като охлюв изпълзя от стаята. Когато вратата зад него се затвори със съскащ звук, той стегна юмруци, представяйки си, че стиска гърлото на Оби-Уан Кеноби.

„Разбира се, че ще има следващ път“, обеща си Грелб.

Оби-Уан мислеше да се върне в каютата, но знаеше, че е по-добре да се изправи пред Куай-Гон по-рано, отколкото по-късно. Той предложи на Си Триймба да си почине, но арконянецът отказа.

— Ще се явим пред тях заедно — каза Си Триймба, изправяйки се в цял ръст.

Те откриха джедая и Клат’Ха в арконянската зала, където светлините бяха намалени, за да симулират нощ, а музикалните дроиди нежно свиреха на арконянски флейти. Толкова късно в залата имаше малко арконянци. Те бяха със затворени очи и стояха неподвижно като статуи — това бе арконянската форма на сън.

Куай-Гон седеше на бара и пиеше някакъв синкав сок. Клат’Ха беше близо до него, а пред нея на плота имаше недокосната чаша сок. Оби-Гон ги погледна и разбра, че и двамата знаят какво е станало на територията на „Офуърлд“.

— Поне този път сте останали невредими — каза Куай-Гон, оглеждайки го хладно. — Е, откри ли нещо?

— Не — призна Оби-Уан. — Си Триймба бе заловен, преди да намерим термокомите.

— Оби-Уан ни освободи — похвали го Си Триймба. — Бяхме приковани към пода, а той сам се изправи срещу хътянина Грелб…

— Този, който сам стъпва на пътеката на опасността, заслужава да я посрещне сам — остро изрече Куай-Гон.

Очевидно смелостта на Оби-Уан не го беше впечатлила. Си Триймба замълча и изстреля един поглед към Оби-Уан, с който казваше: „Ние опитахме!“

— Умишлено престъпи моя заповед — изрече Куай-Гон.

— Изказвам уважение, но не съм под ваше ръководство, Куай-Гон Джин — тихо рече Оби-Уан. — Както непрекъснато ми напомняте. Куай-Гон се обърна и се вгледа в него за миг. Оби-Уан не можеше да разгадае какво се крие зад този напрегнат син поглед. Най-накрая той заговори:

— Твоите игри само влошиха нещата.

— Аз съм влошил положението? — запита Оби-Уан. — Какво искате да кажете?

— Да влоши го.

Лицето на Куай-Гон остана безизразно, тонът му — равен. Но сега вече Оби-Уан усещаше неговото дълбоко раздразнение. Беше се надявал да спечели уважението на джедая. Но вместо това го гледаха като предател, недостоен дори за голям гняв.

— Промъкнали сте се на територията на „Офуърлд“, нарушили сте самостоятелността им, хванали са ви и се е наложило с оръжие да си пробивате път обратно. Те ще използват това.

— Но рискът си струваше — Оби-Уан опита да се защити. — Ако бяхме намерили термокомите…

Клат’Ха го прекъсна.

— Термокомите бяха намерени преди един час, скрити зад един варел със смазка. Който и да ги е оставил там, е очаквал да бъдат намерени.

Оби-Уан си затвори устата. Куай-Гон беше прав. Беше рискувал крехкия мир на кораба за едно нищо.

— Не разбираш ли, че проблемът не опира до термокомите? — попита Куай-Гон, опитвайки се да говори равномерно. — Джедаят трябва да вижда по-голямата картина. Забраних да се ходи в другата част на кораба, защото исках да намаля напрежението и да възстановя доверието. Как могат „Офуърлд“ да имат вяра на джедаите, ако ги спипат да се промъкват в тяхната територия? Как могат?

Изведнъж помещението се разтресе и се чу тътнеж. Чашата на Куай Гон се плъзна и се разби на пода. Си Триймба се хвана за корема. Алармени сирени започнаха да вият.

— Какво ни е ударило? — извика Клат’Ха.

Оби-Уан знаеше, че ако са се сблъскали с друг кораб или астероид в хиперпространството, звездолетът щеше да бъде разкъсан на парчета. Някъде далеч той чу „Унк, унк, унк“ от оръдията на кораба.

Куай-Гон отиде до илюминатора. Ръката му лежеше върху светлинния меч.

— Пирати — обяви той.

Куай-Гон се затича към мостика по главния коридор. Оби-Уан, Си Триймба и Клат’Ха го последваха. Навсякъде из кораба арконянците виеха от ужас — издаваха странни съскащи звуци, присъщи на расата им. Те се изпокриха в каютите си и залостиха вратите.

Под покривните плоскости на пода Куай-Гон чуваше виенето на генераторите, захранващи щитовете на кораба. Междувременно звукът „Унк, унк“ продължи, докато бластерите стреляха.