Дейв Уолвъртън - Силата

Накрая се спря, задъхан. Нямаше кой да помогне от тази страна на кораба.

Куай-Гон го беше предупредил да стои далеч от територията на „Офуърлд“. Сега Оби-Уан осъзна, че трябва да се върне. Хътяните и уипхидянците ще си помислят, че Си Триймба е шпионин. Могат да го измъчват, за да изтръгнат признание от него. Дори можеха да го убият. И нямаше да чакат дълго.

Постъпи толкова глупаво! Трябваше да осъзнае колко е трудно да се промъкне в тази част на кораба. Той беше изправил Си Триймба право срещу опасността. Възползвал се бе от неговата лоялност.

Може би колебанието на Куай-Гон за него е било съвсем основателно. Може би не заслужаваше да бъде джедай.

Оби-Уан изтри потта от очите си с крайчето на туниката си. Той провери дали светлинният меч е закрепен добре.

После тръгна назад, за да помогне на своя приятел.

Куай-Гон свали краката си от кушетката. Той усети как сърцето му бие забързано в гърдите, всяко мускулче беше напрегнато. Но защо?

Почиваше си, когато го усети. Сякаш някаква опасност беше наблизо, но нищо не заплашваше Куай-Гон…

Изведнъж той разпозна чувството. И преди го беше преживявал. Понякога джедаите усещаха, когато друг джедай наблизо е в беда. В някой момент джедаите дори виждаха замъглени картини от опасната ситуация. Куай-Гон потърси в съзнанието си, но не видя нищо. Само мъглявина.

— Оби-Уан — промърмори той. Сигурно беше момчето. Куай-Гон се опълчи срещу усещането. Беше нелепо, абсурдно. Момчето не беше негов падауан. Защо тогава имаше толкова силна връзка между тях?

И все пак тя съществуваше. Йода щеше да е щастлив.

Куай-Гон изръмжа. Той не беше щастлив.

Накъдето и да се обърнеше, момчето беше там. Той с радост излекува раните на Оби-Уан, но отхвърли отговорността да се грижи за неговото благоденствие. Ако момчето се беше забъркало в някаква неприятност, само трябваше да намери изход от нея.

Куай-Гон отново се изтегна на кушетката. Но този път, въпреки че успя да успокои тялото си, той не можа да усмири съзнанието си.

Времето сякаш пълзеше, докато Оби-Уан отчаяно търсеше Си Триймба. Наложи му се да си проправи път през въздухопровода, да се промъква край миньорски каюти и да се взира през решетките. Мръсотия покри ръцете му, прах влезе в очите и в устата му, докато разбутваше прахоляк, наслагван от години.

Най-накрая откри Си Триймба четири етажа надолу, близо до долната част на кораба. Малка каюта беше преправена, за да служи за затворническа килия. Очевидно „Монумент“ е имал нужда от временен затвор за транспортните си курсове. След като познаваше пътуващите с този курс, Оби-Уан не се изненада.

Оби-Уан погледна през отвора. Единият глезен на Си Триймба беше прикован към стената. Той лежеше проснат на пода с разперени ръце. Извън обсега му лежаха няколко жълти кристала дактил. Само на половин дузина крачки един хътянин и двама уипхидянци пазачи играеха карти върху масивна метална маса.

Акронянецът изглеждаше пребит и посинен, но не само дишането му не беше наред. Цветът му се беше променил от здравословното сиво-зелено до оттенък на кал. Оби-Уан усети, че силите на живота у арконянеца са слаби, изчезващи. Но защо? Си Триймба беше погълнал дажбата си дактил, преди да започнат търсенето. Защо беше отслабнал толкова бързо?

Хътянинът пропълзя до Си Триймба и се ухили, докато гледаше надолу към пленника. Оби-Уан го разпозна. Това беше хътянинът, който го беше пребил.

— Готов ли си вече да говориш? — попита хътянинът. — Не го ли искаш този дактил? Мога да ти побутна няколко кристалчета.

Си Триймба се беше втренчил в него безмълвно. Дори и отгоре Оби-Уан виждаше, че омразата на приятеля му към хътяните не може да скрие страха му.

Хътянинът се наведе още по-близо, огромната му глава се простираше пред Си Триймба.

— Какво търсеше във въздуховода? Кой те прати да ни шпионираш?

Изтощен, Си Триймба поклати глава.

— Не изглеждаш никак добре — процеди хътянинът. — Бихме ти достатъчно сол с инжекцията, за да унищожим всичкия дактил в тялото ти. — Той се облегна назад и изсумтя. — така, че защо не ни кажеш това, което искаме да знаем? Ще избегнеш смъртта. Някой друг е бил с теб. Кой? Арконянците не се движат поединично.

Си Триймба поклати глава отново. Главата му се извъртя настрани и устните му докоснаха пода.

Чувство на безсилие изпълни Оби-Уан. Трябваше да направи нещо. Той хвана решетката и я изтегли. Спусна се през отвора и после падна на пода. Само след миг светлинният меч беше в ръката му.