Дейв Уолвъртън - Силата

— А! — каза Си Триймба. — Клат’Ха сигурно усеща същото. Ако някой научи, че обикновен работник се е опитал да натопи Джемба, минната гилдия ще побеснее.

— Но пък едва ли е трудно да се разбере кой всъщност е саботирал тунелокопачите — въодушевено отбеляза Оби-Уан.

Куай-Гон вдигна вежди.

— Това не е твоя работа — предупреди го той. — Ако тръгнеш да търсиш термокомите, ще намериш само неприятности. Не се бъркай. И не ходи в отделението на „Офуърлд“. Още не си напълно оздравял, Оби-Уан.

С тези думи Куай-Гон се обърна и излезе от стаята. Момчето изчака няколко секунди. После внимателно се надигна от леглото.

— Но джедаят каза, че не сте оздравели! — загрижено извика Си Триймба.

— Си Триймба — бавно започна Оби-Уан, — колко са големи тези термокоми?

— Не са големи — Си Триймба показа разстояние от осем сантиметра. — Не е трудно да бъдат скрити.

— Ако намерим термокомите, ние ще разберем кой е извършителят — увери го Оби-Уан.

— Това е вярно, Оби-Уан — съгласи се Си Триймба. После се спря и издаде същия странен съскащ звук. — Ние съжаляваме, но когато казвате „ние“…

— Имам предвид ти и аз — каза Оби-Уан.

— А! — възкликна Си Триймба. Зеленикавата му кожа сякаш пребледня. — Ние ще трябва да отидем в частта от кораба, която е на „Офуърлд“.

— Зная — тихо изрече Оби-Уан. Той разбираше какъв е рискът. А и Куай-Гон му бе наредил да не ходи там. Обаче той не беше ученик на Куай-Гон. Не беше задължен от честта да му се подчинява.

Несъмнено Куай-Гон го смяташе за недостоен за тази задача. Но колебанията на Куай-Гон бледнееха пред джедайските принципи. Справедливостта трябваше да възтържествува!

— Си Триймба, Клат’Ха притежава голям кураж — обясни Оби-Уан, — но и Джемба няма да й се даде лесно. Той е безскрупулен, лукав и няма да се поколебае пред нищо. Ето защо трябва да бъде спрян. Толкова е просто — и толкова трудно. Ще те разбера, ако не пожелаеш да ми помогнеш. Наистина. Ще си останем приятели.

Си Триймба преглътна.

— Ние ще ви последваме, Оби-Уан — каза той.

Ясната цел накара Оби-Уан да се почувства силен отново. Той и Си Триймба решиха да претърсят арконянската част на „Монумент“. Логично беше да отхвърлят първо най-лесното.

Оби-Уан и Си Триймба успяха да преровят кухните, складовете, помещенията за упражнения и коридорите, без да изглеждат подозрително. Си Триймба дори спусна Оби-Уан в боклукчийските шахти, за да огледа и там. Не откриха нито следа от задигнатите термокоми.

— Налага се да претърсим каютите, Си Триймба — каза Оби-Уан, махайки парче боклук, залепено за косата му. Момчето въздъхна. По каютите имаше над четиристотин арконянски миньори. Просто не можеше да си представи как ще му позволят да претърси каютите им.

— Това не е проблем, Оби-Уан — отговори Си Триймба.

Оби-Уан беше забравил как мислят арконянците. Те нямаха думи за „аз“ и „мое“. Затова Си Триймба премина и претърси всяко скришно място и складово помещение в каютите. Стотици пъти арконянците попитаха: „Какво правим ние?“

Всеки път Си Триймба простичко отговаряше:

— Ние търсим нещо, което сме загубили.

При което арконянците пак задаваха въпрос:

— Ние можем ли да помогнем да го намерим?

А Си Триймба отвръщаше:

— Ние не се нуждаем от съдействие.

След тези реплики Си Триймба и Оби-Уан претърсиха стаята и си тръгваха.

Но не всички работници на „Аркона Минерал Харвест“ бяха арконянци. Някои бяха ниски миърянци със сребристи коси, завръщащи се на Бендомиър, а други бяха човеци. Оби-Уан трябваше да е внимателен с тях. Неведнъж се налагаше да използва Силата, за да убеди някой свадлив миньор, че трябва да го пусне да търси.

Беше изморителна работа за все още неоздравял човек, но Оби-Уан пренебрегна собствената си болка и отпадналост. Джедаят не се предаваше пред такива трудности.

След един дълъг ден Оби-Уан и Си Триймба отидоха в кухнята за късна вечеря. Оби-Уан изяде пълна порция печена птица горак с венчелистчета от мала от Алдераан. Си яде арконянски гъби с дактил — вид жълт амонячен кристал. Храната на арконянеца ухаеше… хубаво. Гъбите не бяха лоши, но дактилът миришеше като отрова.

Оби-Уан сбръчка нос.

— Кой би могъл да яде подобно нещо?

Си Триймба се усмихна. Очите му заискриха.

— Някои същества се чудят как човеците могат да пият вода и въпреки това на вас ви харесва. Дактилът ни е необходим, както на вас — водата.

След като каза това, той взе малко жълти камъни, пъхна ги в устата си и ги схруска като бонбони.