Дейв Уолвъртън - Силата

— Не искахме да ви безпокоим…

— Няма нищо — меко каза Оби-Уан.

— … но ни казаха да се срещнем с Клат’Ха тук. Имало нещо, за което искала да говорим. Чухме, че едно младо момче се е сблъскало с хътянин във велика битка и е оцеляло — изрече арконянецът. — Дойдохме, за да видим великия герой. Извинете за безпокойството. Ще почакаме отвън.

И той тръгна да излиза.

Оби-Уан погледна през рамото му, преди да си спомни, че арконянците говореха за себе си винаги в множествено число — „ние“. Нямаха чувство за индивидуална личност и живееха само в колонии.

— Май е най-добре да ти обясня — каза Оби-Уан. — Първо, не беше велика битка. Хътянинът просто ме повдигна и започна да ме души, докато припаднах. Не съм никакъв герой.

— Това, че изобщо си оцелял, значи доста — отбеляза Куай-Гон.

— Именно — арконянецът направи няколко стъпки напред. — Хътянинът всява огромен страх в нас. Вие сте показали сила и смелост. Ние ви се възхищаваме, защото сте герой.

Оби-Уан погледна към Куай-Гон безпомощно. Разбра, че не може да промени непоклатимото мнение на арконянеца. Куай-Гон се извърна, за да скрие усмивката си.

— Добре, седни и се представи — каза Оби-Уан. — На този кораб ще имам нужда от възможно най-много приятели.

— Нашето име е Си Триймба — започна арконянецът, като седна на един стол. — Знаем, че вашето е Оби-Уан Кеноби. За нас ще е чест да бъдете наши приятели.

Вратата на медицинския сектор се отвори. Клат’Ха влезе вътре явно раздразнена.

— Добре, че сте тук — каза тя на Си Триймба.

Си Триймба се изправи на крака си.

— Ние… — започна той, но Клат’Ха го прекъсна, като се обърна към Куай-Гон.

— Имаше проблем — отривисто каза тя. — Някой е пипал екипировката ни. Младият Си Триймба установи това при рутинна проверка. На склад имаме три арконянски машини за прокопаване на тунели. И трите са повредени.

— Как така? — попита Куай-Гон.

Си Триймба пристъпи напред.

— Термокомите, които следят повърхностната температура на свределите, са демонтирани, сър. И свързващите куплунги са изтръгнати, за да не могат да се изключат.

— Какво означава това? — попита Оби-Уан.

Куай-Гон се замисли за миг.

— Арконянските тунелопробивачи са машини, които пробиват почва и скала. Докато правят това, въртенето на свредела, който се трие в камъка, загрява машината. Без термокомите охладителната система не може да работи. А без свързващите куплунги операторът на машината не може да я изключи. Тя ще продължи да дълбае, докато не се стопи от горещината. Всички в нея ще умрат.

— Точно така — мрачно потвърди Клат’Ха. — Мисля, че знаем кой е отговорен.

Бумтящ глас, който говореше на хътянски, се чу зад вратата: „Зи бата не бийши та Джемба? За мен ли говорите — Великия Джемба?“

Хътянинът отвън беше доста по-едър от онзи, който беше пребил Оби-Уан. Хътяните живееха по стотици години и не спираха да растат — нито на размер, нито на подлост. Точно този — Джемба — имаше толкова широка уста, че можеше да погълне трима души наведнъж. Огромното лице и очи на Джемба изоълниха вратата.

— Да — отвърна спокойно Куай-Гон, — за теб говорим, о, Велики Джемба. Влез вътре, ако можеш.

Джемба се възпротиви.

— Много години минаха, откакто можех да се промъквам през такава малка дупка, джедай — избоботи Джемба. — Защо ти не излезеш оттук? — облиза той устни.

Куай-Гон отиде до вратата и се изправи пред хътянина.

— Обвинен си в саботиране на арконянските тунелопробивачи.

— А-а-а! — възкликна Джемба, отстъпвайки с една крачка. Постави ръка на най-горното си сърце — хътянски жест, означаващ невинност. — Никога! Кълна се, джедай, не съм аз. Да ти приличам на създание, което би се промъквало, за да поврежда чужда екипировка?

Нито за миг Оби-Уан не повярва на хътянина, но за малко да избухне в смях, представяйки си как огромният хътянин се промъква където и да било.

— Естествено, не вярвам, че си го сторил лично, Велики — каза Куай-Гон. — Но някой може да го е направил по твое нареждане.

— А-а-ах! А-а-ах! — Джемба се изви назад като гигантски червей и пак тупна ръка върху най-горното си сърце. — Нараняват ме подобни обвинения! Нищо не знам за случая. Погледни в сърцата ми, джедай, и ще видиш, че не лъжа! Защо всички си мислят, че съм зъл? Само защото съм хътянин ли? — попита Джемба. — Аз съм честен бизнесмен.

— Достатъчно! — каза Клат’Ха с отвращение. Тя пристъпи напред, за да се изправи пред Джемба, ръцете й бяха на бедрата, точно над бластера, който бе прикрепен към левия й крак. — Няма съмнение, че е бил някой от хората ти.