Катлийн Удиуиз - Роза през зимата

Ирайн притисна ръка до устата си, а сърцето й внезапно заби в див страх. Той я сковаваше, докато гледаше как мъжът й се присмива на противника си, размахал кървавия меч, който описа кръг пред очите на врага.

— Смърт, шерифе — обеща той. — Смърт!

Шерифът беше опитен боец. Той нападна и сабята му засвистя из въздуха, докато лордът държеше меча си готов да се забие в тялото на другия. Дългият, прав меч с широко острие беше тежък колкото сабята, но двете му страни бяха остри като бръснач. Той отблъскваше ударите на шерифа и отвръщаше със собствени атаки.

Големият салон силно закънтя от ударите на остриетата, които ехото повтаряше от боя при входната врата. Без да знае накъде да се обърне, Талбот срещна заплашителния поглед на готвача. Когато ставаше въпрос за проливането на собствената му кръв, той беше твърде чувствителен и затова, застрашен от ножа, той удари с бастуна си мъжа по главата, така че готвачът се свлече на пода. Талбот забеляза, че селяните са отблъснати навън, и разбра, че там шансовете да оживее са най-големи. Тъкмо се канеше да излезе, когато ченето му увисна, защото видя нова група мъже да слиза по склона в подкрепа на селяните. Те бяха предвождани от Фарел и един мъж в синя дреха. Новите нападатели имаха вид на моряци и очевидно бяха опитни бойци. Талбот избяга обратно в къщата и сграбчи ножа на готвача. Хагарт, Бънди и останалата прислуга бяха твърде заети с отблъскването на бандитите, за да забележат как той се промъкна покрай тях в салона. Очите му се втренчиха злорадо в гърба на Кристофър Сакстън, който се бореше в благороден бой за живота си. Талбот претегли ножа в ръцете си и реши да нападне, но предпочете да се приближи към врага си изотзад.

Внезапно салонът се изпълни с гръмотевичен трясък, защото Ирайн беше изпълнила заплахата си. Силата на изстрела отхвърли Талбот назад. Кристофър се обърна и с изненада видя как мъжът се свличаше на пода със странно изкривени крайници, все още стиснал ножа в едната ръка. Шерифът светкавично осъзна предимството си и се хвърли напред, за да нанесе на Кристофър смъртоносния удар, но сабята му отново се удари в меча, защото Кристофър незабавно се беше извърнал отново напред. Очите на лорд Сакстън светеха войнствено и мечът премина в настъпление. Той отблъсна Паркър назад и отново се вдигна. Остра болка прониза лявото рамо на шерифа и ненужната му сабя увисна. Тъкмо навреме успя да отблъсне настрана удара на противника си и отстъпи крачка назад. Веднага последва ново нападение и Алън отново го отблъсна. Но не му остана време за ответна атака. Устните на Паркър се свиха ядно, когато разбра безнадеждността на отбраната си. Той не почувства удара, който прониза сърцето му, а усети само леко подръпване на жилетката, когато острието се оттегли. Силата чезнеше от ръцете му, докато удивено гледаше Кристофър. Салонът внезапно потъмня за него и сабята му със звън падна на пода, Алън Паркър вече не чувстваше нищо, когато се свлече надолу.

Над Сакстън Хол цареше тишина, когато Кристофър се огледа. Малкото бандити, които бяха нахлули в къщата и бяха оживели, се изтегляха навън, подгонени от ударите на сабята на Хагарт. Блясъкът в очите му подсказваше, че той не се шегува. Кристофър хвърли меча и прегърна Ирайн, когато тя дойде при него и облекчено заплака на гърдите му.

— Трябва да ви благодаря, че защитавахте гърба ми, мадам — прошепна той в уханието на косата й. — Сега детето ни ще може да израсне с баща си.

Тялото й се тресеше от ридания, докато напрежението от деня и страховете й бавно изчезваха. Тя се притисна до него и намокри ризата му със сълзите си. Той я държеше здраво до гърдите си и тя усещаше нежните милувки на ръцете и устните му върху косата си.

Накрая тя се успокои. Кристофър излезе с нея навън в лъчите на топлото пролетно слънце. Те огледаха тълпата от хора, които им се бяха притекли на помощ. Дори очите на Кристофър се навлажниха, когато видя колко много от селяните бяха рискували живота си за него. Те искаха да се уверят, че семейството на Сакстън беше оцеляло благополучно, и срещнаха един лорд, когото можеха да гледат с радост. Не след дълго започнаха да отнасят убитите. Изглежда, от техните хора бяха ранени сериозно само няколко души.

Бънди и Танър изнесоха лорд Талбот. Откъм колата му се разнесоха приглушени писъци, когато Клаудия и Ейвъри разпознаха безжизнения, кървав труп. Моряците от „Кристина“ бяха отминали Клаудия. След като се бяха уверили с един поглед, че откъм колата не ги заплашва опасност, те не направиха опит да я спрат, когато тя подвикна на кочияша да потегля.