Катлийн Удиуиз - Роза през зимата

Лицето на Талбот се зачерви от гняв и очите му засвяткаха. Той пое предизвикателството, без обаче да излага на опасност собствения си живот.

— Някой добър стрелец да се покачи на покрива на каретата и да зареди старата „Олд Бес“. Така ще ги хванем, когато ги наближим.

Паркър се съмняваше, но стори, каквото му бяха наредили. Малко след това един мъж с голям мускет се прехвърли от препускащия си кон на колата и се покатери нагоре, за да седне до кочияша. Клатушкайки се, стрелецът се опитваше да намери твърда опора на капрата. След това внимателно се прицели и натисна спусъка. Но вместо остър изстрел се чуха две глухи изтрещявания. Кочияшът извика ужасено. Мускетът се беше задействал обратно и беше хвърлил стрелеца по гръб. Лицето му представляваше кървава каша, от която изпъкваха очите. След едно последно потрепване на краката той издъхна.

— Какво стана? — попита развълнувано Клаудия. — Улучи ли кочияша? Спряха ли?

Паркър даде знак на мъжа на капрата, който бутна мъртвия настрани. Тялото падна пред прозореца на пътя и откри на седящите вътре ужасната гледка. Без да прикрива подигравателната си усмивка, Паркър препусна и се изравни с колата.

— Оръжието ви само за това ли е годно, милорд? — попита той насмешливо. — Страхувам се, че това е последното нещо, от което се нуждаем.

По заповед на лорда колата изостана и пропусна бандитите напред. Продължиха опитите да притиснат натясно колата на Сакстън, но те останаха без резултат. Опитаха се също да заобиколят каретата, за да й препречат пътя, ала безуспешно. Ако местността беше удобна да ги задминат, бандитите ставаха лесен прицел за оръжията им или пък Танър подкарваше впряга в такова светкавично темпо, че те не можеха да задминат колата.

По този начин каретата и преследвачите достигнаха земите на Сакстън. Арендатори се спираха и удивено наблюдаваха конниците. Трясъкът на американската пушка от познатата карета на Сакстън свали още един от бандитите от седлото. На всички стана ясно, че работата е повече от сериозна. Непримирим гняв обхвана хората, когато разбраха, че животът на още един Сакстън е в опасност. Без да се колебаят, те грабнаха вили, брадви, коси, прътове за вършеене, стари мускети и всичко, което можеше да бъде използвано като оръжие. Като рояк раздразнени стършели се спуснаха към господарската къща.

Колата на Сакстън летеше по алеята към кулата. Танър натисна спирачката, дръпна поводите и спря каретата. Докато Хагарт и Бънди задържаха напиращата глутница, Кристофър отвори вратата и изскочи. Той се обърна, за да помогне на Ирайн при слизането. Сграбчи оръжието и последва жена си към главния вход. Бънди и Хагарт забързаха след тях, докато Танър измъкваше колата от кръстосания огън. Те бяха посрещнати в салона от Пейн. Присъствието на Кристофър Сатън вместо господаря на дома сякаш го учуди малко. Зад него Аги притискаше с две ръце престилката към устата си и плачеше. Отзад стоеше Теси, която се радваше на завръщането на господарката си. Поведението на икономката обаче я объркваше. Още преди пристигането на колата тя се беше опитала да утеши възрастната жена и да я увери, че всичко ще се оправи. Теси се запита дали икономката не смята, че нещо може да се е случило на лорд Сакстън и тя вече оплаква загубата му, след като той не беше сред присъстващите.

— Всичко е наред, Аги — каза тя и я потупа по рамото, — господарят сигурно също ще дойде скоро. Недейте да се тревожите!

Аги вдигна глава и погледна с насълзени очи момичето.

— Но за какво говориш? Господарят е тук. Лорд Кристофър Сакстън.

— О! — Очите на Теси бавно се отправиха към този, който точно нареждаше на Хагарт и Бънди да застанат до прозорците. Звън на стъкло потвърди готовността им да защитават дома. Те чупеха кристалните стъкла и пъхаха дулата на дългите американски пушки през отворите.

Кристофър огледа лицата на присъстващите, прегърнал здраво жена си. Дори готвачът беше дошъл и на лицето му беше изписана широка усмивка.

— Ако някой от вас иска да се скрие на сигурно място, може да го стори. Ирайн ще ви покаже тайния проход.

— Не! — Думата се изплъзна от няколко уста едновременно и той разбра, че и Ирайн я беше изрекла. Погледна надолу към нея. Тя го прегърна с решителност, която потвърди намерението й да остане.

— Няма да се отделя от вас. Няма да отглеждам детето си без баща му.

Аги също искаше да каже нещо.

— Когато са убили стария лорд, преди това прислугата била отведена на сигурно място. Той сам се изправил срещу убийците си. Ние ще останем, милорд. Макар и да не мога да стрелям с някоя от проклетите ви пушки, метлата ми също може да стане доста опасно оръжие.