Катлийн Удиуиз - Роза през зимата

— Сигурно сърцето ти не е достатъчно черно за вкуса им. — Кристофър се усмихна и посочи вратата. — Може би трябва да повикаме още някого тук, за да сме равни след това.

Хагарт съблече жилетката на припадналия и я подаде на Кристофър, който бързо я нахлузи. Те заедно хванаха Ървинг и го оставиха до другаря му в тоалетната. Кристофър отново предупреди Клаудия и после зае позиция до вратата, докато Ирайн се върна при прозореца. Откъм стълбата Хагарт викна надолу:

— Ей, вие там, мис Талбот иска към яденето си малко вино. Я донесете една бутилка от онова, което бяхме приготвили за лорда.

Хагарт застана до масата. След известно време по стълбите се чуха тежки стъпки. Един огромен грубиян изпълни вратата и протегна ръката си с една бутилка. Той не възнамеряваше да влиза, но Хагарт посочи с глава към фигурата в яркочервената рокля.

— Дамата иска да говори с тебе.

Мъжът подръпна шапката от челото си и недоверчиво се огледа в стаята.

— Къде са Ървинг и Бейтс?

Хагарт направи небрежно движение с ръка към Кристофър, който се беше прилепил плътно до стената.

— Ето ги там.

Тъй като не можа да види никого, дебелият негодник пристъпи в стаята. Главата му се отметна назад, когато един силен юмрук улучи лицето му. За по-сигурно Кристофър здраво го удари по главата с дръжката на пищова си. След това подхвана свличащото се тяло и попълни с него колекцията в малкото помещение. После взе шапката на мъжа и я нахлупи ниско над очите си.

— Казваш, че са останали само двама? — обърна се Кристофър към Хагарт, докато пъхаше пищова в колана си. Мъжът кимна утвърдително. — Тогава да не чакаме повече.

Напуснаха заедно стаята. Хагарт се запрепъва надолу по стълбата, следван от Кристофър. Ирайн зачака, обхваната от тревожно напрежение. Отдолу се разнесе смях, когато двамата се приближиха да стаята на пазачите.

Само един надигна глава при появата на Хагарт.

— Ела тук, Хаги — настоя той през смях. — Ако това въобще може да се нарече игра, ще имаме нужда от твоите пари.

Вторият мъж надигна глава и успя да издаде само кратък предупредителен звук, когато юмрукът на Кристофър се стовари върху главата му. Мъжът се свлече на пода, докато Хагарт пристъпи напред, за да удари бързо другия с дръжката на пищова си по главата. Единият негодник посегна към оръжието си, докато лежеше на пода, но Кристофър настъпи протегнатата ръка с ботуша си и още веднъж стовари юмрука си. Мъжът окончателно се предаде и потъна в спокоен и безгрижен сън.

Кристофър събра оръжията и ги пъхна в колана си. След това забърза с Хагарт нагоре. Облекчение се беше изписало по лицето на Ирайн. Кристофър я хвана за ръката и я дръпна до малката маса, където Клаудия можеше да ги наблюдава.

— Дойде време да се лишим от компанията ви, мис Талбот. Ако желаете, можете да задържите маската и наметалото като обезщетение за роклята или, ако предпочитате, като спомен за вечната ни благодарност. Покажете ги на баща си, когато го видите, и му кажете, че лорд Кристофър Стюарт Сакстън е дошъл по тези земи, за да отмъсти за смъртта на баща си и брат си. Алчността за власт и богатство провали баща ви.

Парцалът заглуши ръмженето й и кракът й се раздвижи, сякаш имаше желание да го ритне. Тя го гледаше през дупките на маската. Ако погледите можеха да убиват, той щеше незабавно да се просне мъртъв.

Кристофър леко докосна челото си с пръсти за сбогом.

— Всичко хубаво, мис Талбот.

В скривалището един от бандитите се беше облегнал на рамката на вратата и наблюдаваше как двама мъже и една жена излизаха от кулата.

— Виж го само! — засмя се той. — Този Хагарт не може да направи и една крачка, без да се спъне. Онази коза Талбот без малко не падна по задник заради него.

— Тя точно това заслужава — измърмори Паркър, докато отместваше шапката от очите си. Подпрял краката си на едно малко столче, той беше позадрямал до огъня в огнището, докато чакаше Хагарт да го викне.

Мина известно време и мъжът отново избухна в силен смях.

— Ето пак! Готов съм да се закълна, че ще си счупи врата, преди да достигнат портата.

— Портата? — Алън скочи на пода и бързо се изправи. — Каретата на Талбот е при конюшнята, а не при портата. — Той отвори вратата, за да погледне сам. Изведнъж се облещи. — Това е лейди Сакстън, а не Клаудия! И Сатън! Но как по дяволите е успял да…? Грабвайте оръжията, глупаци такива! Оръжията, ви казвам! Ще ни избягат!

Объркани, мъжете наскачаха и се заблъскаха един в друг, докато търсеха оръжията си. Високите заповеди и оживлението предупредиха тримата. Те затичаха още по-бързо към портата, която почти бяха достигнали. Ирайн вдигна полите си над коляното, докато Кристофър я дърпаше след себе си. Червената шапка с перата неусетно падна и остана като ярко петно на пътя.