Катлийн Удиуиз - Роза през зимата

— О, любими — простена Ирайн, когато той прилепи устни до челото й, — страхувах се и се надявах, че ще дойдете.

Леки целувки покриха страните и челото й, той я притисна до себе си и се наслаждаваше на кратките мигове на близостта им.

— Щях да дойда по-рано, ако знаех къде са ви отвели. Не очаквах това от баща ви. Но ще му потърся сметка, можете да бъдете сигурна.

Ирайн поклати глава и отговори приглушено:

— Той не ми е истински баща.

Кристофър се отдръпна и я погледна удивено.

— Какво искате да кажете?

— Майка ми се омъжила за ирландски бунтовник и вече била бременна, когато го обесили. Ейвъри никога не й казал, че той лично е дал решаващата заповед за обесването на баща ми.

Кристофър отмести една къдрица от страната й.

— Знаех, че сте прекалено красива, за да бъдете негова плът и кръв.

Тя се сгуши на гърдите му, а той обгърна талията й с ръце.

— О, Кристофър, вие сте всичко, което имам. Обичам ви, сърце мое.

Той вдигна брадичката й и очите му започнаха да пият от сините като аметист дълбини преливащата любов, която извираше от тях.

— И аз вас, милейди. Може би повече, отколкото осъзнавах, преди тези негодници да ви отнемат от мене. — Той с любов целуна нараненото място на бузата й. — Ще се погрижа да съжаляват за това.

— Все ми е едно, Кристофър. Докато имам вас и детето ви в утробата си, нищо друго не ме интересува.

— Нека да помислим за бягството си. Трябва да се приготвим.

Той отстъпи назад, свали връхната си дреха и жилетката си и се зае с издяланото парче дърво, което извиваше десния му ботуш под неестествен ъгъл.

Ирайн тъкмо беше успяла да разкопчае няколко от копчетата на корсажа си, когато Хагарт съобщи с гръмотевичен глас:

— Шерифът идва!

Ирайн сграбчи дрехите на мъжа си и червеното наметало и ги захвърли в помещението на тоалетната. После се опита бързо да оправи корсажа си. Кристофър още веднъж предупредително размаха меча пред очите на Клаудия.

— Не забравяйте, че се намира само на сантиметри от гърлото ви.

Заплахата му не отговаряше напълно на действителността, тъй като той прекоси помещението и се притисна до стената зад вратата. Ирайн най-после се справи с роклята си и седна на масата срещу Клаудия. Тя бързо й сипа чай и сложи чашата пред нея. От отворите на маската я стрелна изпълнен с омраза поглед и въпреки сериозността на положението Ирайн с ироничен жест посочи чашата.

— Не пийте твърде бързо, мила, може да се задавите.

Шерифът прескочи последните няколко стъпала и подхвърли на Хагарт:

— Всичко наред ли е?

— Тъй вярно, сър! — излая той с все сила.

Алън Паркър предпазливо заобиколи младежа. Той погледна през прозорчето, но не понечи да отвори вратата.

— Къде е Клаудия?

Ирайн стана и отиде към вратата. Тя забеляза, че погледът му се задържа на полуотворения й корсаж. Едновременно почувства и погледа на Кристофър върху себе си, но от страх да не би да го издаде, не посмя да се извърне към него. С престорено смущение тя направи движение към тоалетната.

— Клаудия не се чувстваше добре. Дългият път… в колата, предполагам. — После посочи фигурата с наметалото до масата, която се приведе напред и изстена тихичко. — Лорд Сакстън също е малко неразположен.

— Мога да си представя защо — отвърна той многозначително. Очите му я огледаха с нескрито възхищение. — Размислихте ли над предложението ми? След час или два лорд Талбот ще пристигне тук и дотогава би трябвало да решите.

— Тихо! — Ирайн хвърли поглед към кожената маска. — Може да ви чуе.

— Няма значение — увери я той.

Тя го погледна въпросително.

— Какво означава това?

Паркър повдигна рамене.

— Любопитно ми е какво ли се крие зад маската на мъжа ви. Бъдете сигурна, че преди да напусне тези помещения, ще разбера как изглежда лицето му.

Ирайн тревожно закърши ръце.

— Сигурна съм, че това, което ще намерите под маската, ще ви отблъсне.

— Дори и така да е, поне ще задоволя любопитството си — заяви той. После се обърна към Хагарт и му нареди грубо: — Повикай ме, когато мис Талбот е готова за тръгване.

С тези думи забърза надолу по стълбите. Хагарт зае поста си и широкият му гръб отново закри отвора на вратата. Ирайн облекчено си пое дъх. Тя погледна мъжа си, който й подаде яркочервената рокля.

— Сега бързо! — прошепна трескаво той. — Облечете се!

Клаудия се извиваше във въжетата. Кристофър се върна назад, застана пред нея и срещна гневния й поглед с усмивка.