Катлийн Удиуиз - Роза през зимата

— Моли каза, че тя лично е хванала в странноприемницата Кристофър с жена в леглото, и се знае, че е имал доста интимна връзка с въпросната жена.

— Има слухове, според които вие самата сте се наслаждавали на неговата компания, мис Талбот — сухо подхвърли лорд Сакстън. — И вие ли сте се поддали на сладкодумието на този мъж и сте се забавлявали с него по време на отсъствията на баща си?

— Разбира се, че не! — Клаудия възмутено задържа дъха си. — Алън може да потвърди това за нощите, когато баща ми го е нямало! Той… — Тя млъкна, когато шерифът шумно се покашля, и изведнъж осъзна как се беше изтървала. — Искам да кажа… той се грижеше за моята сигурност…

Алън развеселено изкриви устни и се извини.

— Имам да върша друга работа. Ще ви оставя за малко насаме. — Той тръгна към вратата и погледна Клаудия. — Както видяхте, долу седят няколко пазачи. Ако се нуждаете от нещо или поискате да си тръгнете, те са на ваше разположение по всяко време.

Той отвори вратата и отскочи, тъй като Хагарт, натоварен с чаши и кани върху поднос, беше стъпил на една разклатена плоча и залитна навътре. Големите му ботуши се преплитаха, докато той се опитваше да запази равновесие и да удържи подноса. Блъсна се в масата и рязко остави товара си, който силно издрънча. След кратък проучващ поглед към чашите той облекчено въздъхна и се обърна с радостна усмивка към публиката си.

— Донесох чая! — обяви той. — За яденето ще трябва да почакате още малко.

Алън се опита да заобиколи Хагарт и с гневен жест му посочи да излезе от стаята.

— Искате ли да чакам пред вратата, сър? — раболепно предложи той. — Ако случайно дамата се нуждае от нещо?

Шерифът внимателно огледа маскирания мъж. Не вярваше, че осакатеният би бил толкова глупав да предприеме нещо, дори ако реши да прости на жена си. Но си каза, че няма да е зле да остави пост пред вратата.

— Ако мис Талбот се нуждае от тебе — предупреди го той, макар и да не смяташе това за много вероятно, — внимавай да не й навредиш с прекалената си услужливост.

Хагарт кимна зарадвано, но се спря, сякаш последната забележка на шерифа изведнъж го беше накарала да се замисли. Паркър му хвърли недоверчив поглед и се зачуди дали някога през живота си е срещал друг човек, който да е толкова муден в главата. След това кимна на дамите и излезе. Но чу тежките стъпки на Хагарт плътно зад себе си и бързо прескочи няколко стъпала, за да избегне някоя случайна контузия, причинена от непохватния младеж.

Вратата се затвори и дебелото резе беше сложено отпред. Клаудия се разхождаше из килията и се оглеждаше с отвращение. Тя се спря до тясното прозорче и се усмихна презрително, като видя натъпканите в отвора парцали.

— Съдбата наистина не беше благосклонна към вас, откакто се видяхме последния път, Ирайн. В онази нощ дадохте повод на клюкарките да ви се присмиват, когато направо се хвърлихте на врата на Кристофър. — Тя се обърна предизвикателно към другата жена, заплашително повдигна едната си вежда и попита насмешливо: — И къде е сега вашият любовник? Не съм забелязала да ви се е притекъл на помощ.

Лорд Сакстън не обръщаше внимание на Клаудия, а повдигна с ръка брадичката на жена си и прегледа тъмната подутина на челюстта й. Ирайн се приведе към него, тъй като силно желаеше да го докосне, но не смееше да покаже чувствата си. Очите й, които жадно се взираха в дупките на маската, говореха за любовта й.

Клаудия се ядоса, че двойката не й обръща внимание, и се усмихна злорадо.

— Изглежда, че са се отнесли малко невнимателно с жена ви, но тя си го е заслужила след всичко, което ви е причинила. Да остави този несериозен негодник Сатън да й направи дете! Но как може вие… И въобще кой знае с колко други мъже е била и дали самата тя е наясно от кого е детето? Може би не е от Сатън, а е копелето на някой прислужник. Но мисля, че това няма никакво значение, щом си признава, че е била в леглото с този янки… — Думите й замряха, когато господарят на Сакстън Хол се упъти към нея, сякаш за да погледне през прозореца, където стоеше тя. Клаудия довърши изречението си малко по-тихо, когато със страх забеляза, че Хагарт не би могъл да ги види от вратата: — И че ви е слагала рога.

Лорд Сакстън опря бастуна на крака си и наклони маскираната си глава, докато я наблюдаваше замислено.

— Да ми сложи рога? Кажете ми, мис Талбот, как може един мъж сам да си сложи рога?

Очите на Клаудия се разшириха, когато видя как дясната му ръка посегна към едната страна на врата му и развърза връзките. Тя уплашено стаи дъх, когато другата ръка бавно започна да смъква маската от главата му. Искаше да притича покрай него, но той й прегради пътя и така осуети бягството й. Вкаменена от ужас, тя го гледаше, докато накрая той рязко дръпна маската. Мислите й шеметно се завъртяха, когато красивото, гладко лице на Кристофър Сатън се появи пред нея.