Катлийн Удиуиз - Роза през зимата

— Добър ден, мис Талбот! — поздрави я той иронично.

Учуденият поглед на Клаудия се плъзна от него към Ирайн, която все още стоеше угрижена.

— Но къде е — тя реагира подобно на Ирайн, когато беше направила същото откритие — лорд Сакстън?

— На вашите услуги.

— Лорд Сакстън? — Тя повтори името с нарастващо учудване. — Вие?… Но той… — очите й се спряха на тежките ботуши — е осакатен.

— Просто маскировка, Клаудия. Както сигурно сте забелязала, не страдам от подобни недъзи.

Очите на жената се присвиха, когато започна за разбира ситуацията.

— Много се лъжете, ако смятате, че ще можете да се измъкнете оттук с любимата си!

— Не любима — обясни Кристофър с учтива усмивка. — Ирайн е моя жена и законна господарка на Сакстън Хол. Тя носи моето дете и никога не е принадлежала на друг мъж. В това не се съмнявам ни най-малко.

— Съпруга на бунтовник, който скоро ще намери смъртта си! — гневно отвърна Клаудия и отвори уста. Преди да успее да закрещи, Кристофър хвана бастуна си, отвори една тайна ключалка и измъкна тънък меч от дървената ножница. Клаудия изведнъж видя острия връх на стоманата. Когато затвори устата си и погледна нагоре, сивозелените очи се впиха в нейните.

— Още никога не съм убивал жена — обясни той спокойно. — Но и никога преди не съм бил толкова предизвикан да го сторя. Предлагам ви да се държите възможно най-спокойно.

Гласът на Клаудия трепереше, когато попита:

— Какво смятате да правите?

Той вдигна едното ъгълче на устата си в презрителна усмивка.

— Тук съм, за да взема жена си, и вие, мис Талбот, ще ми помогнете за това.

— Аз?! — Тъмните й очи се разшириха. — Какво мога да сторя?

— Казват, че, който търси, намира. — Около очите на Кристофър се появиха бръчици, когато усмивката му стана по-широка. — Мис Талбот, ще бъдете ли така добра да свалите шапката си?

Клаудия се подчини учудена.

— А сега, мис Талбот, ако нямате нищо против, и роклята. — Той не обърна внимание на това, че тя хлъцна от възмущение, и се обърна към жена си. — Ирайн, трябва да използваме приликата, която имате с нашата гостенка. Нали нямате нищо против да носите чужда рокля, макар тя да е толкова безвкусна?

Бърза усмивка и кимване отговориха на въпроса му. Той отново погледна към другата жена и ядосано сбръчка чело.

— Мила Клаудия, няма защо да се страхувате, че ще видя нещо, което би ме изкушило. Но трябва да настоя — роклята, ако обичате!

Тя го изгледа гневно и устните й се отвориха, за да закрещи. Върхът на меча се завъртя пред очите й. Острият му блестящ ръб изцяло обсеби вниманието й. Ръцете й се раздвижиха и се заловиха с копчетата и връзките. Страхът измести гнева й. Никога и не беше помисляла, че може да стане пленница.

Кристофър протегна ръка към Ирайн, която мълчаливо му подаде въжето, което допреди няколко дена беше вързано около нейните китки. Щом роклята падна на земята, той кръстоса ръцете на Клаудия и ги завърза плътно до гърдите й. Стегна възлите зад лактите й, за да не може да ги развърже. Последният възел намести под ръцете й, за да не може да го достигне със зъби.

— Щом напуснете тази стая — изсъска гневно тя, — ще ви разпознаят и ще ви убият!

— Готов съм да рискувам и предпочитам бягството пред възможността да чакам да ни убият тук — отговори Кристофър спокойно и отново протегна ръка към Ирайн. Тя му подаде кърпата, с която й бяха запушили устата, и след малко полезният парцал изпълняваше същата задача при Клаудия.

Кристофър хвърли поглед към вратата и се успокои, когато видя широкия гръб на Хагарт да закрива прозорчето. Той сложи наметалото си на раменете на Клаудия и нахлупи кожената маска на главата й, така че гневните й викове съвсем заглъхнаха. Клаудия се противеше с всички сили, докато я водеше към масата. Той постави един стол с гръб към вратата и накара пленницата да седне на него. Ирайн бързо откъсна няколко парчета от фустата си, за да ги използват вместо въжета. Той ги взе и завърза краката и бедрата на Клаудия за стола. Накрая така драпира наметалото си, че то скри въжетата. Кристофър отстъпи назад и размаха меча пред маската, така че пленницата да го види добре.

— Сега мирувайте — прошепна той. — Само един звук или предупреждение и баща ви ще ви надживее поне с няколко часа.

Очите зад кожената маска го проследиха, когато седна на ръба на леглото. Той разтвори обятията си, за да прегърне Ирайн, която се хвърли към него. Устните им се сляха в пламенна целувка, в която според Клаудия имаше твърде много сладострастие, като се има предвид ситуацията.